За тези, които живеят с шизофрения, гласовете, които никой друг не може да чуе, може да е преобладаваща и постоянна част от ежедневието. Но мистерията защо се случват тези халюцинации обърква учените от десетилетия. Сега изследователите смятат, че може да са по-близо до разрешаването на тази загадка.
Ново изследване предполага, че причината за фантомните гласове се крие в неспособността на мозъка да разпознава собствените си речеви сигнали. Констатациите могат да отворят вратата към лечения, които надхвърлят медикаментите, предлагайки нова надежда на милионите хора, които се борят с шизофрения по света.
Свързаха пристрастяването към канабиса с психични заболявания
Учените най-накрая започват да разбират специфичните мозъчни механизми, които причиняват слухови халюцинации. И това може да промени начина, по който се мисли за разстройството и как да се лекува.
Когато мозъкът не може да чуе себе си
Хората с шизофрения често съобщават, че чуват гласове, които, изглежда, идват някъде извън тях. Тези слухови халюцинации засягат до 80% от пациентите и са един от отличителните белези на заболяването. Но какво се случва в мозъка, за да създаде това преживяване?
Отговорът може да се крие в начина, по който мозъкът обработва собствените си речеви сигнали. Обикновено, когато се подготвяме да говорим, мозъкът ни генерира копие на двигателните команди, които използва, за да движи устата и езика ни. Това копие, известно като „следствен разряд“, се изпраща до слуховата система, за да знае, че звуците, които се каним да издадем, идват от нас, а не от външния свят.
При хората с шизофрения обаче тази система, изглежда, не функционира добре. Използвайки ЕЕГ, изследователският екип проследил мозъчната активност в три групи хора: такива с шизофрения, които изпитват слухови халюцинации, такива с шизофрения, които не изпитват, и контролна група от здрави индивиди. Резултатите били красноречиви.
Как са свързани коронавирусът и шизофренията?
И двете групи пациенти с шизофрения показвали нарушение в способността на мозъка им да отличава звука на собствените си гласове, преди да говорят. Но за тези, които чували гласове, се случвало нещо друго: хиперактивно еферентно копие – сигналът, който казва на тялото да вокализира. Този свръхактивен сигнал, предполагат изследователите, наводнява слуховата система, създавайки хаотична смесица от вътрешни звуци, които мозъкът не може да филтрира правилно.
„Хората, които страдат от слухови халюцинации, могат да „чуват“ звуци без външни стимули“, обясняват невролозите от Шанхайския университет. „Нарушените функционални връзки между моторните и слуховите системи в мозъка медиират загубата на способността да се разграничава фантазията от реалността.“
Накратко, мозъкът на някой, който изпитва халюцинации, е затрупан от собствения си шум.
Гласове отвътре
Може да изглежда абстрактно, но механизмите зад тези халюцинации са нещо, което всички изпитваме в много по-малък мащаб. Помислете за гъделичкането. Колкото и да се опитвате, не можете да се погъделичкате. Това е така, защото мозъкът ви предвижда усещането и потиска реакцията ви.
За хората с шизофрения обаче това вътрешно потискане се разпада. Без способността да филтрират собствените си речеви сигнали мозъците им третират вътрешните си мисли като външни звуци – което води до усещането за чуване на гласове.
Изследването се основава на десетилетия работа, опитващи се да обяснят защо пациентите с шизофрения изпитват толкова дълбоки изкривявания на реалността. По-ранни изследвания сочат смущения в моторните системи на мозъка, което предполага, че неправилно задействаните сигнали може да са в основата на слуховите халюцинации. Но това ново проучване отива крачка напред, идентифицирайки конкретните сигнали, които се объркват.
Тези прозрения биха могли да променят лечението на шизофренията, тъй като добавят нюанс към състоянието, който не е било наличен преди.
„Не можете да лекувате това, което не разбирате“, казва Том Уитфорд, професор по психология в Университета на Нов Южен Уелс в Австралия, който не е участвал в изследването. „Трябва да знаем точно какъв аспект от този механизъм не е нормален при хората с шизофрения.“
Бъдеще без лекарства?
Понастоящем шизофренията се лекува предимно с антипсихотични лекарства, които може да имат тежки странични ефекти и не работят за всички. Много пациенти са резистентни към медикаментозно лечение, което им оставя малко възможности за управление на техните симптоми.
Учени свързаха шизофренията с диабет тип 2
Но ако погрешните сигнали на мозъка са виновни за слуховите халюцинации, може да има други начини за справяне с проблема. Китайските учени смятат, че неинвазивните лечения, като транскраниална магнитна стимулация (използване на магнитна намотка за повлияване на естествената електрическа активност на мозъка), могат да помогнат за регулиране на мозъчната активност и потенциално да заглушат гласовете при пациенти, които не реагират на лекарства.
Изводите на учените са публикувани в списанието PLOS Biology.