Скални рисунки от полуостров Арнхемланд станаха още едно доказателство за съществуването на „австралийската Атлантида“. Тоест как морските равнища и бреговете са се променили през последните 15 000 години. Учените успели да проследят как темите на рисунките и тяхното разположение зависят от геоложкия период. Изследването е публикувано в списанието Archaeological and Anthropological Sciences, пише The Conversation.
Австралийската Атлантида
По-рано австралийски учени (някои от които също участвали в текущото изследване на скалното изкуство) представиха модел за това как се е променяло морското равнище в тази област: Австралийска Атлантида: На дъното на океана е открита земя, на която може да са живели стотици хиляди хора.
Заливът, в който сега се намира Арнхемланд, и шелфът, простиращ се на северозапад от Австралия, е представлявал архипелаг преди 71 000 години и първите заселници са пристигнали от север – от днешна Индонезия. След това островите били потопени и хората се преместили в континенталната част на Австралия.
Шелфът се оголил отново преди 29 хиляди години и регионът отново бил заселен. Той представлявал обширни равнини, плата и проломи, там течали големи реки, имало голямо езеро и дори вътрешно море. Условията биха могли да осигурят живот на 50 – 500 хиляди души едновременно.
След това нивото на морето започнало да се покачва и в резултат районът отново се оказал потопен. Това се случило на два етапа: преди около 14 хиляди години и преди 9 – 12 хиляди години. Хората, които са живели тук, с напредването на потопа са мигрирали към континента. Някои от тях се заселили в Арнхемланд, където археолозите са регистрирали скок в броя на скални рисунки в нови стилове и каменни оръдия именно в периода на покачване на морското равнище.
Праисторически летопис
Проучването на района, където са съсредоточени скалните рисунки, протичало успоредно с изучаването на това как се е променяло морското равнище в онези древни времена. Изследователи от няколко австралийски научни институции успели да оценят комплексно рисунките, оставени върху скалите на платото в района на лагуната Червена Лилия в Арнхемланд, и да свържат промените в стила с движението на морето.
Използвайки въздушна фотография, електро-резистивна фотография за изследване на седименти под съвременната почва, моделиране и теоретични данни за формирането на ландшафта, изследователите анализирали по-подробно промените в района на лагуната за 14 000 до 15 000 години.
По техни данни отначало огромната савана е била напълно потопена и скалите на Арнхемланд са се превърнали в самия край на крайбрежието, след това морето малко е отстъпило и в заливните низини са се появили мангрови гори, а след това постепенно долината е станала блатиста – и остава такава и до днес.
Скалните изображения в тази местност са изпълнени на тераси, които гледат към местността. Художниците от всеки период виждали нещо различно, отразявайки го в своите рисунки. Например морските риби се появяват през същия период, когато морското равнище се е повишило и скалите с рисунки са били близо до линията на прибоя. В друг период, по данни на Университета Флиндърс (Австралия), се появяват крокодили и птици.
„Важно е да отбележим, че открихме, че производството на скални изкуства е било най-активно, разнообразно по стил и е обхващало по-голямата част от платото през периода, когато мангровите гори са покривали напълно заливните низини. Причинаа може да е, че мангровите гори са предоставяли изобилие от ресурси, които са поддържали големи и стабилни популации от хора. Или може би това се дължи на намаляване на обитаемата земя, причинено от покачването на морското равнище (и нарастващата гъстота на населението в района на платото – бел.ред.)“, пишат изследователите.
Изследването кои точно места са избрали древните художници за рисунки и как това е свързано с промените в района е нужно на учените, за да възстановят историята на заселването на Австралия. Невъзможно е да се започне от съвременния пейзаж в този регион, тъй като след появата на първите хора той е успял да се промени значително и нееднократно. Това означава, че са необходими интердисциплинарни методи, подобни на използваните в това изследване.
