Около 2/3 от изследвана група пациенти с пост-COVID симптоми имали високи нива на антитела към Епщайн-Бар вируса, който причинява инфекция, популярна като "болестта на целувката". До този извод стига екип на Центъра за здравна сигурност “Джонс Хопкинс”, пише "24 часа". Поне 95% от възрастното население имат в тялото си латентен Епщайн-Бар вирус - представител на групата на херпесните вируси. Той е водещият причинител на инфекциозната мононуклеоза. Нарича се разговорно болест на целувката, защото това е най-масовият начин на заразяване.
Вирусът се намира обилно в слюнката. Човек може да го прихване и при пиене от една и съща чаша със заразен. Открива се и в кръв и сперма. Веднъж проникнал в тялото, след острата грипоподобна инфекция вирусът си намира скривалище и все едно го няма месеци или години. До момента, в който под въздействие на някакъв стрес за организма се събужда. При поредното активиране на вируса човек отново може да предава заразата. Заболяването обикновено минава за няколко седмици, но като опашка от него остава продължителна силна умора и непосилно изтощение, а понякога - мозъчна мъгла и обриви. Също като при дългия COVID-19.
Първите доказателства, свързващи реактивирането на Епщайн-Бар вируса с продължаващите с месеци оплаквания след коронавирусната пневмония, дава новото проучване. 2/3 от изследваната група пациенти с дълъг COVID са имали високи нива на антитела на болестта. Това, според учените означава, че спящият в латентно състояние в телата им вирус е реактивиран от коронавирусната инфекци. Изследователите откриват сходни нива на реактивация на заболяването при хората с нестихващи в продължение на месеци симптоми на COVID, както при тези със симптоми на дълъг COVID, които започват само седмици след положителното тестване за вируса. Това ги насочва към хипотезата, че повторното активиране на Епщайн-Бар вирус вероятно настъпва едновременно или скоро след коронаинфекцията.
Ако пряката роля за реактивиране на Епщайн-Бар вирус при дълъг COVID се подкрепи от по-нататъшни проучвания, това би предоставило възможности за подобряване на прогнозата за това състояние. И би насочило към евентуално прилагане на антивирусни медикаменти като, например, използвания и сега срещу някои вируси ганцикловир.
Ако пациентите показват признаци на събуждане на Епщайн-Бар вируса в организма, те може да бъдат лекувани още на съвсем ранен етап, което означава и по-успешно, изтъкват изследователите. Ползата от изпреварващо започване на терапия ще е да се намали интензивността и продължителността на създаването на копия на Eпщайн-Бар вирусът. Очакваният косвен ефект, е да се увеличи вероятността за избягване на усложненията, които водят до няколкомесечни продължаващи дихателни и неврологични симптоми на дългия COVID.
