Бившият аерокосмически инженер на НАСА Харолд Уайт е направил откритие, което става първото в света експериментално потвърждение на реалността на така наречения уарп мехур, или мехур на Алкубиере*. Статия за изследването е публикувана още през юли т.г. в рецензираното научно издание European Physical Journal. Това може да отвори пътя на човечеството към звездите със свръхсветлинна скорост, съобщава The Debrief.
Харолд Уайт е ентусиаст и работи по редица перспективни проекти по договор с DARPA, включително и върху уарп двигател, като успоредно развива своя собствена неправителствена организация Limitless Space Institute (LSI). Съчетанието между собствените му изследвания, работата по LSI и изпълнението на една от програмите по договора с DARPA е довело до невероятно откритие – да види раждането на уарп мехур там, където другите учени не са обърнали внимание на това явление.
За DARPA Уайт провежда изследвания на ефекта на Казимир за различни геометрични структури. Този ефект е интересен с това, че на микрониво позволява да се проявят определени квантови явления във вид на взаимно привличане на два обекта под действието на свободно раждащи се и изчезващи частици във вакуум.
По време на анализ за разпределянето на енергията за една от конфигурациите се оказало, че разпределянето на енергията съответства на идеите на физика теоретик Мигел Алкубиере за възможността за съществуване на уарп мехур, а това е път към ръкотворното изкривяване на пространството и движение със скорост, по-висока от светлинната. Това още повече затвърдило убедеността на Харолд Уайт, че уарп двигателите един ден ще станат реалност.
„При провеждане на анализа в рамките на проекта, финансиран от DARPA, за оценка възможната структура на плътността на енергията, присъстваща в пространството на Казимир, както предсказва модела на динамичния вакуум, е открита микро/наномащабна структура, която предсказва отрицателно разпределение на плътността на енергията, близко до съответните изисквания на метриката на Алкубиере“, се казва в рецензията към статията на Харолд Уайт.
За потвърждение на резултата Уайт предлага да се проведе експеримент с цилиндър с диаметър 4 мкм със сфера с диаметър 1 мкм в центъра. Изучаването на триизмерното разпределение на плътността на енергията вътре и около тези обекти ще позволи да се потвърди или опровергае неговото откритие. Самият Уайт получава финансиране от DARPA за други изследвания и той няма да прави експерименти с бюджетни средства. Този път е отворен за всички желаещи да влязат в историята.
------------
* Физикът Мигел Алкубиере представя през 1994 г. статията „Движението, изкривяващо пространството: свръхбързо движение в рамките на теорията на относителността”. В нея той описва, че космически кораб може да се движи с колкото иска голяма скорост, ако изкривява пространството около себе си. Разширявайки пространство-времето пред кораба и стеснявайки го отзад, може да се достигне огромна скорост.
Разполагайки обекта между две области на пространство-времето – разширяващо се и стесняващо се, Алкубиере предлага да се създаде своеобразен пространствен мехур (т.нар. мехур на Алкубиере), в който е възможно преместването със свръхсветлинна скорост. Идеята на математика е в това, че не се преодолява скоростта на светлината, а се свива самото пространство, като по този начин се намалява разстоянието до целта.
Вследствие на това ще се създаде ефект на движение, а самият кораб в мехура може да е неподвижен. Това не нарушава теорията на относителността, тъй като в движение ще бъде самото пространство, а не физическият обект – б.р.
Изображение: Harold White
