Според автора на ново иследване резултатите му са важни за разбирането на връзката на травмата с прекомерната консумация на алкохол и превенцията на подобно нездравословно поведение сред мъжете, преживели боен опит.
Отдавна е известно, че мъжете след активна военна служба се опитват да намерят утеха и спасение от негативните емоции в алкохола. Ново проучване на Джеймс Грифит от Университета на Юта (САЩ) обаче потвърждава, че особена склонност към алкохолизъм имат завърналите се у дома резервисти, които са били на бойното поле. Резултатите са представени в Journal of Studies on Alcohol and Drugs.
„Войниците виждат ранени и мъртви мирни жители, бойци, които или са ранени, или са убили някого. Такива събития предизвикват негативни емоции (вина, угризения на съвестта, тъга), които често се проявяват като симптоми на посттравматично стресово разстройство (ПТСР, характеризиращо се с ниска самооценка, чувство на безнадеждност).
Умерената консумация на алкохол е достатъчна, за да доведе до структурни промени в мозъка
Едно от обясненията за нездравословната употреба на алкохол е, че той „успокоява“ човека. За бившите бойци пиенето, поради своето физиологично потискащо действие, може да намали субективното усещане за негативни емоции и по този начин да осигури психологическа подкрепа. Това предположение е в основата на „хипотезата за самолечение“, според която връзката между травмиращо събитие и повишен риск от консумация на алкохол е опосредствана от възникването на негативни емоционални състояния, като посттравматично стресово разстройство“, се казва в статията.
За анализа ученият използвал данни от 4567 резервисти от 50 подразделения на Националната гвардия на САЩ, участвали в операция „Свобода на Ирак“ през 2000-те години, в която по различно време били задействани до 49 държави. В последните войни в Ирак и Афганистан резервистите били 30% до 40% от сухопътните сили на Съединените щати.
Те преминали анонимно допитване, което включвало 80 въпроса за употребата на алкохол и наркотици, преживявания, симптоми на психологически стрес (гняв, разочарование, проблеми със съня, тревожни мисли), суицидни тенденции и междуличностни отношения. Също така доброволците съобщавали дали са участвали пряко в бой, дали са ранили или убили някого, дали са видели някой ранен, убит или мъртъв, или са загубили близък другар. Отговорите на преживелите бойни действия резервисти били сравнени с отговорите на действащи военни, както и с резултатите от подобни изследвания
"Сигурно и вие вярвате в тях" - учени развенчаха най-големите митове за алкохола
Както се оказало, наскоро завърналите се от война мъже пиели много и изпадали в запои по-често от професионалните военнослужещи (съответно 29,9% срещу 24,1% и 33,9% срещу 31,8%). Рискът от злоупотреба с алкохол се оказал особено висок през първата година след завръщане от места на бойни действия и при войниците с по-дълъг срок на служба.
Що се отнася до конкретните събития на война, които биха могли да накарат резервистите да пият, най-силно влияели наличието на травма и прякото участие във военните действия. Да гледаш ранени или убити или сам да убиеш или раниш някого, също било свързано с употреба на алкохол, но в по-малка степен.„У дома резервистите възобновяват непълна служба, цивилен живот и работа. За разлика от военнослужещите на активна служба, те обикновено не живеят в близост до военни обекти и не получават психиатрична помощ. Много от тях нямат право на военномедицинска помощ, освен ако условията не са свързани с действителна военна служба“, обяснява авторът на изследването. Според него резултатите са в съответствие с така наречената хипотеза за самолечение, така че трябва да се обърне специално внимание на емоционалното състояние на мъжете с боен опит, тъй като те са особено застрашени от алкохолизъм.
Учени проследиха ефекта на алкохола върху нероденото дете
