Какво представляват сънищата? Защо са ни необходими? Имат ли смисъл? Възможно ли е да ги използваме за проникване в подсъзнанието? Да намерим решение на проблем и дори да направим брилянтно откритие? Съвременната наука засега няма еднозначен отговор на нито един от тези въпроси. Въпреки че ги търсят учени от водещи университети в света.
„Основната пречка при изучаването на сънищата е изненадващо проста – ние не помним повечето от тях! - казва Уилям Домхоф, професор по психология в Калифорнийския университет, автор на книгата "Неврокогнитивна теория на сънищата".
„По време на сънищата мозъкът ни работи. Може да се каже, че той мисли – но в съвсем различно биохимично състояние, отколкото по време на будност – описва научния поглед върху проблема Дейдр Барет, изследовател на съня от Харвардския университет. - Когато сънуваме, независимо дали е кошмар или красива приказка, тези части на мозъка, които отговарят за емоциите и визуалните образи, са по-активни. Но тези, където „живеят“ логиката и словесната информация, са пасивни.“
Имат ли смисъл сънищата?
Въпреки че мозъкът мисли по различен начин насън, той е зает със същите теми, въпроси, страхове, идеи, които ни вълнуват в реалния живот, и многобройни проучвания потвърждават това, подчертава Барет.
„Разбира се, сънищата имат и смисъл, и значение! Дори само защото са свързани с истински емоционални преживявания и конфликти“, казва Алън Айлър, психолог от Медицинския факултет на Мичиганския университет.
„По същата причина не трябва да се търси дълбок смисъл или символично значение във всеки сън - добавя Барет. - Сънищата са като мислите. Не всяка мисъл, която ни идва в главата, е умна, дълбока и важна. Същото е и със сънищата.“
Всяка нощ се явява той
„Повтарящите се от нощ в нощ сюжети всъщност са рядкост - казва Уилям Домхоф. - Въпреки че може да ни се струва различно - но това е така, защото има повече шансове да запомним това, което се повтаря.“
За какво са тези сънища? Никаква мистика, твърдят учените: отново за нещата, които ни притесняват в реалния живот. Ако виждате един и същи сън, най-вероятно той е свързан с ключови защитни механизми, които се активират у вас в трудни ситуации, или с обичайните ви начини за справяне с трудностите.“
Летя някъде… и се събуждам
Често се случва да падаме, да пропадаме някъде, да летим надолу... Но вместо да паднем и да се разбием, изведнъж се събуждаме. Най-вероятно това е реакция на сигналите, които изпраща вътрешното ухо - органът, отговорен не само за слуха, но и за равновесието.
„Това се случва секунди преди да се събудите. Все още спите, но мозъкът вече започва да разпознава сигналите на вътрешното ухо и да ги възприема като информация за движения, въпреки че в действителност тялото е неподвижно“, обяснява Барет.
Искам да закрещя или побягна, но не мога
А ако насън ни се иска да крещим, но не по никакъв начин не можем? Трябва да тичаме с всички сили, но тялото сякаш е от камък, не мърда нито крак, нито ръка? Това усещане може да се появи по време на фазата на бърз сън, или REM. Тя представлява 20-25% от нощната ни почивка. Мозъкът е активен, очните ябълки се движат бързо, мускулите - напротив, са напълно отпуснати. Тоест скаш са парализирани. Именно това състояние на мускулите в съня може да се прояви като неспособност да управляваме тялото си. Нито да изкрещим, нито да бягаме, нито да се изправим. И без значение какъв кошмар изглежда това усещане насън, всъщност няма нищо страшно – дори напротив:
„В противен случай в леглото бихме движили ръцете и краката си, повтаряйки движенията, които ни се присънват“, разказва Барет. Бихме размахвали юмруци, ако сънят ни „показва“ бой. Бихме крещели на висок глас, плашейки съседите. С всички сили щяхме да махаме с крака, когато сънуваме преследване. Бихме могли да изобразим нещо и от еротичните съновидения.
Сънищата на човека са свързани с пътуване във времето, твърди сомнолог
Но има и друго обяснение, по-скоро психологическо, отколкото физиологично:
„Ако ви се струва, че искате, но не можете да избягате от опасността в нощния кошмар, може би тази опасност символизира нещо много привлекателно за вас в реалния живот. И вие изобщо не искате да избягате от нея, въпреки че се страхувате. Или ви гризе чувство за вина за нещо и подсъзнателно вярвате, че заслужавате кошмар за наказание“, споделя мислите си Алън Айлър.
Защо не помним всичко?
Отговорът е абсурдно прост: който спи повече, помни повече сънища. Защо е така?
Първо, виновна е същата фаза на бързия сън. Именно по време на REM-фазата сънищата са като вълнуващ филм. Те са тези, които помним най-често. През нощта периодите на „бърз“ сън се удължават: първият е само 5 минути, а по-близо до сутринта - до 40 минути. Следователно липсата на сън ни лишава от най-интересните сънища – нямаме време да стигнем до тях. И тогава не си спомняме какво сме сънували.
Знаех че това ще се случи: Истината за предчувствията
„Ако спите 6 часа вместо нормалните 8 часа, тогава губите не една четвърт от сънищата си, а почти половината, и то най-ярките и запомнящи се от тях - казва Барет в книгата си "Сънища по време на пандемия".
И още нещо: ние обикновено помним сънища, ако внезапно се събудим по време на REM-фазата. При хронично недоспиване на организма не му е до това: тъй като най-накрая сме му дали възможност за почивка, по-добре е да спи, както се казва, "без да се глези с филми".
