Турски археолози, които работят по разкопките на древна Троя, са открили куполна пещ на 3700 години. Тя демонстрира връзката на този легендарен град с анадолската култура, съобщава Daily Sabah.
Откритието е направено в древния град Троя, който се намира в границите на съвременното село Тевфикие в провинция Чанаккале в Северозападна Турция. Изследователите са открили останките от куполна пещ на 3700 години, носеща характеристики на анадолската култура.
Коментирайки откритието, ръководителят на разкопките проф. Рюстем Аслан отбелязва, че това е първата важна находка от текущия полеви сезон на разкопки. Възрастта на самия град се оценява от историците на около 5500 години. Находката хвърля нова светлина върху неговия произход.
Падането на Троя, картина от XVIII век. Johann Georg Trautmann / Public Domain
Дълги години учените спорят кои всъщност са били троянците. Според една от теориите Троя е била „оформена от анадолската култура през и след бронзовата епоха“. Проф. Аслан смята, че намерената куполна пещ, предвид нейната възраст и стил, потвърждава тази теория. На мястото на находката ще бъдат извършени допълнителни разкопки. Рюстем Аслан отбелязва също, че възможните връзки между Троя и Анадола са частично установени от находките на немския археолог Манфред Корфман, който е ръководил разкопките от 1988 г. до началото на 2000 г.
„През предишните години професор Корфман определи Троя като анадолска култура – казва Аслан. – Архитектурната структура на Троя и появата на куполни пещи, които често се срещат в други съвременни анадолски паметници, доведоха Корфман до това заключение.“
Според експерта най-старите куполни пещи, намерени в Троя, датират от 2000 г. пр.н.е., което означава, че са с около 300 години по-стари от последната намерена пещ.
Троя (известна също като Илион) е мястото на Троянската война, описана от Омировата „Илиада“. Докъм средата на XIX век съществуването на Троя е спорно, но започналите след 1860 г. археологически разкопки доказват реалното му съществуване.
Основната заслуга за разкриването на Троя е на германския археолог Хайнрих Шлиман, който започва разкопки в района на хълма Хисарлък през 1870 г. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. Впоследствие те са номерирани от Троя I до Троя XI. Тъй като според Шлиман Омировата Троя трябва да е най-ранното селище, т.е. разположена най-отдолу (Троя II), той прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късни датирания установяват, че всъщност с Омировата се идентифицират останките на Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха. След внезапната смърт на Шлиман разкопките се продължават от Вилхелм Дьорпфелд (1893 – 1894) и по-късно от американеца Карл Блеген (1932 – 1938).
Шествието на Троянския кон в Троя. Giovanni Domenico Tiepolo / Public Domain
Откритията от последните три години показват, че тази област може да е била обитавана повече от шест века по-рано, отколкото се смяташе досега. Учените са установили, че древният град Троя е бил разрушаван и възстановяван много пъти поради войни, пожари и земетресения. През 2019 г. археолозите се натъкнали на нов слой, който решили да нарекат Троя 0.
Археологическият обект Троя е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1998 г.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Светилище на 8200 години е открито в Турция
