Учени предложиха нов метод за датиране на археологически находки: с него може да получите не само исторически данни, но и да научите за геомагнитните аномалии от миналото.
Международен екип учени са публикували статия в списание PNAS с описание на нов метод за датиране на древни предмети. Авторите са нарекли този метод „археомагнетизъм“.
Най-простият и надежден метод за датиране на археологически находки е на не повече от 50 хиляди години – това е радиовъглеродното датиране. И въпреки че през железния век в Месопотамия вече е имало писменост, проблемите с нейното дешифриране принуждават учените да прибягват до потвърждаване на хронологията на събитията с помощта на този метод.
Но за да се приложи той, трябва да се открият органични остатъци. А те невинаги се съхраняват върху керамика или глинени строителни материали. Авторите на новото изследване решили да намерят други маркери, които могат да се използват за определяне на времето на производство на даден предмет.
ОЩЕ: Учени откриха доказателства за съществуването на Вавилонската кула
За разработката на новия метод те се обърнали към музея в Сулеймания (втория по големина археологически музей в Ирак) и получили достъп до 32 глинени тухли. На всяка от тях били изсечени имената на 12 царе, които са царували по време на направата на една или друга тухла. Археологическият контекст (мястото на находката) на всички тях е неизвестен, тъй като музеят е придобил тухлите от търговец на антики.
Учените отделили малки включвания железен оксид от тухлите и използвали магнитометър, за да изследват магнитните свойства на този материал. Магнитното поле отслабва и се засилва и тези колебания оставят следи върху зрънцата железен оксид.
След изследване на частици железен оксид от пет тухли, носещи името на нововавилонския цар Навуходоносор II, учените открили, че магнитното поле на Земята се е променило драстично по време на неговото управление. Навуходоносор II е най-големият син на Набополасар, основателят на Нововавилонската империя, възкачва се на трона през 605 г. пр.н.е. и управлява до 562 г. пр.н.е.
Според авторите на изследването техните данни надеждно потвърждават съществуването на т. нар. левантийска геомагнитна аномалия от желязната епоха. От 1050 до 500 г. пр.н.е. по някаква неизвестна причина магнитното поле в района на Леванта (съвременна територия на Сирия, Ливан, Палестина, Израел и Йордания) рязко се е усилило. Физиците са идентифицирали три максимума на това усилване – през 950, 750 и 500 г. пр.н.е., като последното е засегнало цяла Европа.
Изследователите смятат, че с помощта на техния метод ще бъде възможно да се представи по-добре хронологията на древната история на Близкия изток. Факт е, че познанията ни за някои периоди от тази история са все още доста откъслечни.
Самият клинопис не съставлява хронология на събитието. Това изисква ясни последователности от радиовъглеродни дати и/или дендрохронологични данни, а ние нямаме нищо подобно за Южна Месопотамия от ранната бронзова епоха. Новият метод дава възможност да се датират по тухли (включително и от други страни) определени строителни конструкции, за чието време на създаване няма писмени източници.
ОЩЕ: 2500-годишна мистерия: Чудото на Висящите градини на Вавилон
Още по-малко знаем как са стояли нещата през късната бронзова и ранножелязната епоха. Катастрофата от бронзовия век, започнала с падането на Вавилон от III (каситска) династия и завършила с пристигането на „морските народи“ и падането на Хетската империя, като цяло води до хаос, събитията от който все още не могат да бъдат подредени в историческата хроника.
Едва от около 900 г. пр.н.е., във връзка с образуването на Новоасирийското царство, писмените източници в Близкия изток стават все повече. И тук авторите разчитат на това, че добре датирани археологически артефакти от богати месопотамски култури, особено предмети с имената на определени царе, ще помогнат за изучаването на промените в магнитното поле на Земята, настъпили в продължение на няколко десетилетия.
