Бързото топене на антарктическия лед забавя драматично циркулацията на водата в световния океан и може да има катастрофално въздействие върху глобалния климат, морската хранителна верига и дори върху стабилността на ледените шелфове. За това предупреждават учени, цитирани от Ройтерс.
Циркулацията на океаните, която се състои от движението на по-плътна вода към морското дъно, спомага за осигуряването на топлина, въглерод, кислород и жизненоважни хранителни вещества по цялото земно кълбо. Дълбочинните океански водни потоци от Антарктида обаче могат да намалеят с 40% до 2050 г., според проучване, публикувано в сп. „Нейчър“. „Зашеметяващо е, че се случва толкова бързо“, казва Алън Микс, палеоклиматолог от Орегонския държавен университет и съавтор на последния доклад на Междуправителствената експертна група по въпросите на климата. „Изглежда явлението започва да действа точно сега и това е водеща новина“, смята той.
С повишаването на температурите прясната вода от топящата се Антарктида навлиза в океана, като намалява солеността и плътността на повърхностните води и намалява низходящия поток към дъното. Докато предишни изследвания са разглеждали подробно какво може да се случи с подобна нарушена циркулация в северната част на Атлантическия океан, при което Европа може да пострада от топенето на арктическите ледове, досега слабо е проучен механизмът на топене на ледовете на Антарктида, предаде БТА.
Циркулацията на водата в океана позволява на хранителните вещества да се издигат от дъното, като Южният ледовит океан поддържа около три четвърти от световното производство на фитопланктон, който е в основата на хранителната верига, каза вторият съавтор на изследването Стив Ринтул. „Ако се забави низходящото водно движение в близост до Антарктида, ще се забави цялата циркулация и това ще доведе до намаляване на количеството хранителни вещества, които се връщат от дълбоките океански води обратно към повърхността“, казва Ринтул. Резултатите от проучването показват също, че океанът вече не абсорбира толкова много въглероден диоксид, след като се разреждат горните му слоеве, и така все повече въглероден двуокис остава в атмосферата.
