С помощта на рентгенови лъчи химици изследвали структурата на миниатюрна част от известното произведение на Леонардо да Винчи – картината му „Мона Лиза“.
Тази частичка дала нов поглед върху техниките, използвани от знаменития италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса, за да създаде легендарния портрет на жената със загадъчна усмивка.
ОЩЕ: Леонардо да Винчи се научил да рисува чрез дисекция на мъртви тела
Изследване, публикувано в Journal of the American Chemical Society,, предполага, че Леонардо да Винчи специално е експериментирал с основния слой боя на картината, съобщава Phys.org.
„Той е обичал да експериментира и всяка негова картина е технически напълно различна. В дадения случай техниката за нанасяне на първия слой е много необичайна“, казва Виктор Гонзалес, водещ автор на изследването и химик във водещия изследователски център на Франция, CNRS.
По-специално, изследователите открили плумбонакрит – рядко съединение. Плумбонакритът е страничен продукт на оловния оксид: Леонардо най-вероятно е използвал прах от оловен оксид, за да сгъсти и ускори изсъхването на боята, когато е започнал да работи върху портрета. Леонардо е разтварял праха с оранжев цвят в ленено семе или орехово масло, загрявайки сместа, за да създаде гъста, бързосъхнеща златиста паста.
Анализираният фрагмент от основната боя на платното „Мона Лиза“ едва ли се е виждал с невъоръжено око, той е не по-голям от човешки косъм и бил взет от горния десен край на картината.
ОЩЕ: Българска или черкезка робиня е майката на Леонардо да Винчи?
Учените са изследвали атомната му структура с помощта на рентгенови лъчи в синхротрон. Това им позволило да разгадаят химическия състав. Учените отбелязват, че освен Леонардо да Винчи плумбонакрит е бил използван и от нидерландския майстор Рембранд през XVII век. Това може да означава, че тайните на рецептите за бои са се предавали в продължение на векове.
