В легендите за средновековните алхимици Философският камък е необходим за превръщането на металите в злато, както и за създаване на Еликсира на живота. Звучи като приказка, но съвременните изследователи се занимават сериозно с разшифроването на древни алхимични рецепти.
Вземете философски живак и загрейте, докато се превърне в червен лъв, стабилизирайте този червен лъв в пясъчна баня с кисел гроздов спирт, изпарете течността и живакът ще се превърне...
Звучи ли ви като глупост? Всъщност това е една от рецептите за Философския камък.
Загадката на шифрованото послание
През 2019 г. в Амстердам, на конференция на Дружеството за история на химията и алхимията към Посолството на свободния ум, Меган Пиорко, аспирант от Института за история на науката, представила на събралата се публика любопитен ръкопис, принадлежащ на английските алхимици Джон Дий (1527-1608) и неговия син Артър Дий (1579-1651). В миналото алхимията е била средство за разбиране на природата чрез древни тайни знания и химически експерименти.
Стансите на Дзиан: най-мистериозният ръкопис в историята
В този алхимичен ръкопис имало шифрован текст и таблица, озаглавена „Херметичната философия на мозъка“. Според идеята таблицата трябвало да стане ключът към дешифрирането на текста, но за начало било необходимо да се дешифрира самата таблица.
От загадката се заинтересувала Сара Ланг - колега на Меган Пиорко от университета „Карл-Франц“ в Грац (Австрия), и двете се захванали за работа.
Рецептата на Еликсира на живота
Меган и Сара споделили основните резултати от своя анализ в блога „История на химията“ и представили шифрования ръкопис на експерти по криптология от цял свят на конференция през 2021 г.
Изследователите внимателно разгледали съдържанието на бележника, в който открили шифрованите таблица и текст. Според тях те си имали работа с шифрована рецепта за легендарния Философски камък, който предполагаемо удължава живота и прави възможно производството на злато от неблагородни метали.
Изображение на Уроборос от алхимичния трактат Aurora consurgens (XV век), Zentralbibliothek Zürich / Public Domain
Не е изненадващо, че мистериозният шифър предизвикал голям интерес и скоро Сара и Меган били затрупани с имейли от разбивачи на кодове от цял свят. Само седмица след представянето на ръкописа на конференцията с изследователите се свързал д-р Ричард Бийн, който твърдял, че е успял да разбие кода.
Манускриптът на Войнич: тайнствената книга, която никой не може да прочете
Първоначалната хипотеза на Меган и Сара се потвърдила – шифрованият текст действително се оказал алхимична рецепта на Философския камък.
Кой е шифровал рецептата на Философския камък?
От книгите и филмите за Хари Потър знаем, че създател на Философския камък е бил Никола Фламел, но как е било в действителност?
Знанията на алхимиците са били обвити в тайна и се пазели ревниво, тъй като те вярвали, че само истинските адепти могат да ги разберат. Шифроването на най-ценната информация – рецептата за Философския камък – би осигурило допълнителна защита от непросветени.
Артър Дий е английски лекар и алхимик, който прекарал част от живота си в двора на цар Михаил Романов в Москва като кралски лекар.
Алхимични символи. Снимка: iStock
След смъртта на баща си - учения Джон Дий - той продължил да допълва алхимичния му ръкопис. И съдейки по всичко, шифрованата рецепта била написана от ръката на Артър. Изследователите не знаят точно кога Джон Дий е започнал да води своите ръкописи или кога Артър е създал таблицата и текста, но им е известно, че през 1634 г. Артър е написал друг текст, наречен „Arcanum Arcanorum“ („Тайна на тайните“), в който той се радва на алхимичния си успех – откриването на рецептата за Философския камък. Той украсил "Arcanum Arcanorum" с емблема, копирана от средновековен алхимичен свитък, илюстриращ процеса на алхимична трансмутация.
Разшифроването на посланието
Както си спомняте, до шифрования текст с рецептата за Философския камък имало таблица, подобна на тези, които обикновено се използват в традиционния многоазбучен шифър. Това била първата улика. Заглавието на латиница показвало, че самият текст също е написан на латиница.
Това било добра новина, тъй като д-р Ричард Бийн имал достъп до латинските модели от предишните си проекти за дешифриране. Затова той се отправил в търсене на шаблони, които да го доведат до шифрован ключ - дума или фраза, която може да се използва във връзка с таблицата за дешифриране на текста.
Как бе разшифровано "дяволско писмо" от XVII век
Скоро Ричард разбрал, че ключът е поставен в края на самия текст. То се оказал доста дълъг – състоял се от 45 букви. В съответствие с типичните методи за шифриране от този период Артър Дий бил написал ключа на гърба на таблицата - "sic alter iason aurea felici portabis uellera colcho", което в превод означава "като нов Язон ти ще носиш Златното руно на щастливия колхидец."
Алхимик в търсене на Философския камък. Joseph Wright, 1771 / Public Domain
Този ключ е заимстван от последните стихове на алхимичната поема на Джовани Аурелио Аугурело „Хризопея“, написана около 1505 г. Освен това "хризопея" е и древногръцка дума, обозначаваща изкуството да се прави злато.
Поемата е посветена на древногръцкия мит за Язон и аргонавтите, който бил преосмислен в ранната модерна епоха като алегория на алхимията. В мита аргонавтите плават към страната Колхида, за да вземат Златното руно. В алхимичен контекст руното е символът на Философския камък.
Тайната на Норфолкския полк - 267 английски войници се разтворили в мъглата
Ако указанията се следват правилно, „достойните алхимици“ ще могат да създадат еликсир, благодарение на който „всички страдания на нищетата ще бъдат обърнати в бягство, а тези, които страдат от каквато и да е болест, ще придобият здраве“.
