Геолози от САЩ са изяснили, че супервулканите от рода на Йелоустоун изригват само при наличието на външни сили от рода на земетресения или удари от метеорити, способни да разрушат техните "покриви", се казва в статия, публикувана в сп. Journal of Volcanology and Geothermal Research.
"Свикнали сме да смятаме, че всички изригвания на вулкани протичат поради това, че налягането в магмената камера под тях постепенно нараства и достига такава точка, че вулканът изригва. Изучихме останките от супервулкани и не открихме следи от подобно нагнетяване на налягането", казва Патрисия Грег от университета на Ивинойс в Урбана (САЩ).
Грег и колегите ѝ стигнали до този извод, изучавайки данните, събрани в хода на изследване на образци от застинала магма от калдерите на различни супервулкани в последните години. Учените се заинтересували от това, че плътността и други физически параметри на тези фрагменти от вулканична материя били значително повече, отколкото очаквали да видят.
Днес геолозите смятат, че изригванията на супервулкани протичат поради това, че магмата има по-ниска плътност от скалите, образуващи бъдещия кратер на вулкана. Благодарение на това магменият "мехур" просто пробива "покрива" на вулкана.
Голямата плътност на останките от древни супервулкани накарала Грег да се усъмни в това. Екипът ѝ проверил дали са справедливи общоприетите теории, като използвал компютърен модел на супервулкан и магмения мехур в него.
Както показали изчисленията на геолозите, дори при много големи размери на магмената камера, голям мехур и голяма разлика в плътността между тях и околните скали, налягането, изработвано от магмата, не е достатъчно високо, за да "пробие прозорец" към повърхността на Земята. Поради тази причина изригването на супервулкан само по себе си едва ли може да настъпи.
И все пак такива изригвания са се случвали неведнъж в миналото, което навежда на размисъл от какво са били предизвикани такива катаклизми. Както смятат Грег и колегите ѝ, супервулканите изригват благодарение на действието на "външни сили" – огъване и поява на пукнатини в покрива на вулкана в резултат на движението на тектонски плочи, земетресения или удари на метеорити.
Това откритие едновременно е лоша и добра новина, що се отнася до Йелоустоунския супервулкан. Лошата част се заключава в това, че съществуващите системи за мониторинг на вулканите не може да се използват за наблюдение на техните "големи братя", което следва да накара учените да създадат нови методики за оценка на тяхното "здраве".
От друга страна, откритието на външни, предимно тектонски корени на супервулканите, позволява на геолозите доста по-точно да предсказват времето и мащабите на техните изригвания, опирайки се на данни за сеизмичната активност в околностите на Йелоустоун и други известни супервулкани, както и на техни компютърни модели.
В близко време например Грег и колегите ѝ планират да използват суперкомпютъра Blue Waters за нови изчисления на времето, когато Йелоустоун ще изригне, добавя РИА Новости.
