Методът индуцирани плурипотентни стволови клетки позволил да се види молекулярно-генетичната разлика между здравите неврони и невроните на хора, които страдат от биполярно разстройство.
Стволовите клетки може да се използват не само за възстановителни, регенерационни цели, но и за изучаване на развитието на една или друга тъкан или орган. С тяхна помощ можем да узнаем през какви трансформации преминават клетките на органите.
А тъй като множество патологии са свързани с това, че в процеса на развитие нещо не върви както трябва било по генетични или други причини, стволовите клетки се оказват мощен инструмент, позволяващ да разберем всички тайни на болестите. Освен това с тяхна помощ може да се получи култура от болните клетки и да се наблюдава тя на живо, без да се влиза в организма на болния.
Няма да е преувеличено да се каже, че психоневрологичните патологии са едни от най-загадъчните болести. Ясно е, че те започват от проблеми в невронното устройство на мозъка, но каква е именно причината за патологията, остава само да гадаем.
С други думи, използването на стволовите клетки за разбиране природата на болестите назрявало от само себе си. Точно такова изследване са провели учени от Мичиганския университет (САЩ), които се опитали да определят особеностите на невроните на болни от биполярно разстройство, или маниакално-депресивен синдром.
От биполярно разстройство страдат около 200 млн. души по цял свят и макар че болестта носи отчетливо наследствени черти, досега не е откриван нито един ген, който да позволява с достатъчна вероятност да се предскаже развитието ѝ.
Сю О'Шеа и колегите ѝ използвали метода индуцирани плурипотентни стволови клетки, при който зряла клетка (например кожна) отначало по изкуствен начин се обръща в стволово ембрионално състояние, а след това се насочва развитието ѝ по пътя, който интересува изследователите.
В дадения случай кожните клетки били взети от страдащи от биполярно разстройство и се превръщали в неврони. За сравнение същата процедура се извършвала и с кожни клетки на здрави хора.
Учените смятали, че установяването на различията между болните и здравите неврони ще отнеме не една година. Но разликата била повече от очевидна, виждала се доста бързо и засягала на първо място активността на различни гени – при „маниакално-депресивните“ клетки имало особено активни гени, отговарящи за калциево-йонните канали в клетъчната мембрана.
Калциевите йони са едно от средствата за общуване между нервните клетки. Калциевите сигнали играят важна роля в развитието на нервните клетки и формирането на невронни мрежи. Освен това е известно, че шизофренията и биполярното разстройство се развиват на фона на зле функциониращи калциеви канали.
Когато към клетката се добави някой от литиевите препарати, използвани за потискане на симптомите на биполярното разстройство, то функциите на калциевите канали се нормализирали. Тоест литият, така да се каже, променял възприятието на клетките за калциеви сигнали и самата динамика на тези сигнали.
Този път аномалиите с калциевите канали били забелязани на молекулярно-генетично ниво и в реално време, в хода на развитието на нервните клетки. Освен това някои гени, за които говорят изследователите в статия, публикувана в Translational Psychiatry, досега не е обсъждана във връзка с биполярното разстройство.
Тези гени при биполярното разстройство насочвали развиващите се неврони към лъжлив адрес, тоест невронът се оказвал не в областта на мозъка, за която бил предназначен. Подобна невронна каша, когато клетките се оказват не на своето място, също може да внесе своя принос в развиването на болестта.
Досега няма сигурни лекарства срещу биполярно разстройство, затова методът със стволовите клетки може да се окаже много полезен – щом болните неврони силно се отличават от здравите, то и търсенето на терапевтични средства сигурно ще е по-лесно.
Смята се, че по такъв начин ще може да се разбере много не само за биполярното разстройство, но и за други психоневрологични болести, като се започне с това как се различават те на невронно ниво и се завърши с методите за лечение.