Стотици кораби са погребани на дъното на Черно море за вечни времена, а най-старите известни останки са датирани цели 2400 години преди корабокрушението на „Вера Су“ в български териториални води край Яйлата. Лодките и риболовните шхуни не влизат в сметките, но според легендите именно заради свирепия си нрав морето, което днес събира летовници по всяко кътче от дългата си 4090 километра брегова линия, е наречено Черно море, пише в разширен материал Монитор.
Интересен и малко известен факт за Черно море е произходът на името му. Съществуват различни теории за това как морето е започнало да се нарича с това конкретно име. Сред многото теории, има една, която казва, че Черно море се е наричало само "море" за дълго време, преди да бъде определено като "негостоприемно море" от гърците. Според други версии името на морето е дадено от турците, които изгубили много хора в дълбоките му води. Те го кръстили с думата Кара, която на съвременния турски език означава „черно“.
Странен факт за Черно море е неговата безкислородна вода. Морето се счита за най-големият воден басейн, който има несмесващи се слоеве вода - меромиктичен басейн. Това също така позволява да се съхраняват предмети в морето. Почти няма живот на дълбочина над 200 метра, а концентрацията на сероводород е висока и на кислорода не е позволено да проникв. Така се предпазват материали като дървесината и въжетата да не изгният. Досега са открити много малко кораби на дълбочини над 30-40 метра - според професионални водолази е трудно да се влезе дълбоко, което означава, че тепърва ще бъдат открити нови останки, запазени непокътнати. Друг интересен факт за Черно море е, че нивото на водата в тази морска зона винаги остава същото. Тъй като няма високи/ниски прилив и отлив, нивото на водата не е колебливо.
През 2018 година българско-френски екип от експедицията Black Sea Map с помощта на сонар и дистанционно управляван апарат попадна на непокътнат плавателен съд на 2400 години килнат на една страна, със съхранени мачта, пейки за гребците и корабно кормило. Корабът е бил гръцки плавателен съд за търговия, а до този момент историци, археолози и учени в сферата на морското дело са го познавали единствено от рисунки върху керамика. По време на тригодишната експедиция са намерени още 60 останки на кораби от древността, от римската епоха, та до XVII век и във възрастта им няма съмнение – датирани са с анализ на радиоактивен изотоп на водорода.
Заради мореплаването с по-големи съдове най-големите морски драми в Черно море стават през XX век. На 7 февруари 1916 година в северния залив на Севастопол след пожар се взривява и потъва линкорът „Императрица Мария“, като отнася в морските дълбини телата на 228 души, по-голямата част от екипажа. Близо до мястото на крушението почти 50 години по-късно на 29 октомври 1955 друг линеен кораб, „Новоросийск“ е поразен от останала от Втората световна война водна мина, загиват 608 души.
Най-голямата морска документирана драма в акваторията на Черно море става с българския пътнически моторен кораб „Струма“, управляван от български капитан и плаващ под панамски флаг. Според документалните източници при нея на 24 февруари 1942 година загиват 769 пътници и деветима от десетчленния екипаж. Заради мащабите на трагедията още по онова време пресата превръща случая в крушението на българския „Титаник“
Моторният кораб „Струма“ е двумачтов, с водоизместимост 146-180 тона и към момента на морската катастрофа вече е навъртял 70 години по реки и морета. Построен бил по поръчка на гръцкия аристократ Хенри Пажет през 1867 година и е пуснат на вода с името „Ксанти“. След няколко смени на собствеността през 1932 година го купува българинът Димитър Кенков, с който под името „Македония“ превозва добитък по река Дунав. През 1941 година гръцкият корабен агент Жан Панделис регистрира плавателния съд под панамски флаг с името „Струма“. Името на Панделис е важно, защото от 1939 година гъркът си сътрудничи с еврейската организация Alija Bet, ангажирана в превозване на евреи от Европа към Обетованата земя. От кораба се заинтересувало румънското разклонение на „Нова ционистка организация – ревизионисти“. Желаещите да пътуват били много - в Констанца на борда на „Струма“ на 12 декември 1941 година се качват около 780 души еврейски мигранти – лекари, юристи, инженери, предприемачи, търговци, студенти – елитът на румънските евреи. Целта била да стигнат до Турция и след кратък престой там британските власти да им разрешат да продължат до Палестина.
Условията на кораба били повече от ужасни. Без места за спане, само с една тоалетна и две спасителни лодки. Още с качването си пътниците не криели разочарованието си, защото за заветното пътуване дали огромни суми, тъй като по обявите във вестниците организаторите обещавали чудесни условия.
Скоро след излизането на „Струма“ в открити води отказал двигателят и се наложило до Цариград корабът да бъде теглен на буксир от турска гемия. Турция обаче не се съгласила да пусне пътниците на своя земя, защото не била сигурна, че Англия ще им даде зелена светлина за Палестина. По това време Турция е обявила неутралитет във войната и имала приятелски договори с Великобритания от 1939 година и с Третия райх от юни 1941. Англичаните замразили преговорите за по-нататъшния маршрут към Палестина, защото голямата част от пътниците били румънски поданици, а от 7 декември Румъния и Великобритания били във война и Лондон се опасявал, че на кораба може да има вражески шпиони. Турците позволяват от кораба да слязат само трима души с визи за Палестина и една пътничка със спонтанен аборт, която откарали в болница. Въпреки надеждите и водените преговори Цариград отказва да приеме децата на възраст от 11 до 16 години. Неочаквано Румъния също отказала да приеме обратно тръгналите към Палестина. След като били напуснали кралството доброволно, властите нямали задължението да ги приемат обратно.
Ново усложнение на обстановката настъпило, след като през януари 1942 година Панама обявила война на България и Румъния като съюзници на Германия. Капитанът и част от екипажа (общо петима) били с българско поданство и декларирали, че не могат да служат на плавателен съд, който плава под флага на враг на България.
След 71 дни рейд в пристанището на Цариград на 23 януари 1942 година турските власти наредили корабът да напусне турските териториални води и да се върне в Черно море. Капитанът на „Струма“ отказал да изпълни нареждането, а пътниците излезли на палубата да протестират. Издигнали транспаранти SOS и Save us, спасете ни. На борда на „Струма“ се качила турска полиция, стигнало се до безредици, имало ранени сред пасажерите. След овладяване на бунта турски влекач издърпал моторния кораб в неутрални води без никакви запаси от вода, храна и гориво, а двигателят все така бил повреден.
Сутринта на 24 януари плавателният съд се намирал на около 8-10 километра от брега. Малко по-късно корабът потънал. Турските власти направили всичко възможно да ограничат всякаква информация към представителите на медиите в Цариград и чуждите кореспонденции в тогавашната столица. Първоначалните хипотези за причината били пълни с конспирации - за виновници били посочвани ту турското правителство, ту германска подводница, ту съветско торпедо.
Единственият човек, който преживял катастрофата се оказал 19-годишният румънец и член на екипажа Давид Столияр. “Веднага след експлозията скочих в морето. Издържах около 24 часа. Помня като дойде турска спасителна лодка. Закараха ме в болница, лежах там две седмици, след като ме изписаха, попаднах в полицията. Месец и половина ме държаха в ареста. След като ме освободиха, турски жандармеристи ме ескортираха чак до границата със Сирия“ – разказва впоследствие в показания, дадени през май същата година в Яфо, сега квартал на Тел Авив, Давид Столияр. Румънецът оцелял, защото се държал неистово за плаващи останки на кораба. Часове след крушението имало още неколцина живи, сред тях бил и първият матрос - българина Лазар Иванов Дяков. Дяков и Столияр останали последните оцелели, докато накрая силите напуснали и българина.
Разследвания за гибелта на „Струма“ се водят в продължение на десетилетия в Израел, Румъния, САЩ, Германия и Турция. Още в началото водеща е версията за съветско торпедо, но първоначално доказателства липсват. Едва през 1978 година в Москва излиза книгата на Генадий Ванеев за участието на Съветския черноморски флот във Великата отечествена война. „Сутринта на 24 януари 1942 година подводницата ШЧ-213 под командването на лейтенант Д. М. Денежко и политкомисаря А. Г. Родимцев е локализирала вражески транспортен кораб „Струма“ със 7 хиляди тона водоизместимост и без отбрана. От подводницата беше изстреляно торпедо, което след преодоляване на 1111.18 метра улучи целта и потопи кораба“. Самият Денежко в състава на група кораби на Съветския военноморски флот загива малко по-късно на 23 март 1942 година, след като корабите са потопени от германската авиация. През октомври същата година край Констанца потъва и „Щуката“, подводницата с номер 213. Останките на „убиеца“ на близо 800 души са открити на около 6 мили навътре в морето срещу пристанището на Констанца.
Днес името „Струма“ носят няколко улици в Израел, паметници в чест на жертвите са издигнати в Букурещ и в Холон и Ашдод в Израел, на кораба е кръстена и синагогата в Беер Шева. През 2000 година се появяват спекулации за откриване на останките на „Струма“, а публикациите вдъхновяват кинаджиите и за кратко време се появяват премиерите на три филма за черноморския „Титаник“ – англо-канадска, румънска и израелска. В англо-канадския документ на Симча Якубовичи участва и единственият оцелял пасажер – роденият в Кишинев Давид Столияр. Столияр умира на 91-годишна възраст в Орегон, САЩ, през 2014 г.
