Средновековните граждани и заможните слоеве на населението страдали от хронично отравяне с олово. Те пиели и се хранели от удобни във всички отношения глинени съдове, а оловото от тяхната глазура попадало в големи количества в организма им.
За това свидетелства химичният анализ на 207 скелета от шест гробища в Дания и Северна Германия. Новото изследване е представено в Journal of Archaeological Science: Reports.
Гражданите на Средновековието можели да си позволят да пият и ядат от глинени съдове с глазура – тя се миела по-лесно и била доста по-красива от обикновената керамика. Но глазурата съдържала голяма концентрация на оловен оксид, който при контакт със солена и кисела храна попадал в нея.
В костите на средновековните граждани концентрацията на олово значително превишавала нормата. Оловото попадало в организма не само от съдовете, но и от монети, стъклописи и керемиди (питейната вода тогава често се събирала от покривите).
В селата почти не използвали гланцирани съдове, а оловото не се употребявало в строителството на покриви, отбелязват учените.
Освен това в костите на жителите на средновековна Дания и Германия е открит повече живак, отколкото в тези на селяните – този метал активно се използвал за лечение на проказа, следи от която са открити почти в 50% от изследваните скелети.
Хроничното отравяне с олово поразява храносмилателната и централната нервна система на човека. Сред неговите симптоми са отслабване на паметта, депресия, гадене, болки в стомаха, главоболие, нарушение на речта и анемия. Особено разрушително влияе оловото на децата – води до слабоумие, разсеяност и повишена агресивност, допълва Lenta.ru.
