Това, че мрачните дни повишават риска от самоубийство, учените са установили отдавна. Но е странно ,че най-голям брой самоубийства се случват не през зимата, а в първите дни на пролетта.
Почти всеки човек, поглеждайки към облачното сиво небе неволно започва да изпитва мрачни чувства.
Австрийските психиатри Бенджамин Високи и колегите му от медицинския университет на Виена решили да проучат въпроса, изследвайки 69 хил. случая на самоубийства, станали в продължение на 40 години (от 1970 до 2010 г.) и съпоставили данните за времето, съхранени в метеорологичните станции.
Това звучи повече от странно, тъй като именно през зимата, а не през пролетта се отбелязва най-голямо разпространение на случаите на клинична депресия. При това да важни два периода: първите 10 дни е пикът на самоубийствата, но след като броят на слънчевите дни премине две седмичен период, суицидният риск значително се понижава и още половин месец се намира в минимума.
Опитвайки се да намерят отправната точка и в търсене на обяснение на тези странни закономерности, учените обърнали внимание на сезонната промяна на серотонина – хормонът на радостта, отговарящ за стабилността на настроението.
Както е известно механизмът, който довежда човек до трагичното решение е свързан с отделянето на серотонин – неговият недостиг води до клинична депресия. Слънцето помага на мозъка да задвижи процедите на изработването на това вещество, а недостигът на слънчева светлина води до понижаването на нивото му.
Към края на зимата нивото на серотонина може да се окаже рекордно ниско – това задълбочава депресията и повишаване на суицидните настроения.
Но защо хората започват да ги въплъщават именно в първите дни на пролетта, когато нивото на серотонин би трябвало да се изравнява? Викоси видял обяснение във факта, че често серпотонина действа като антидепресантите – вместо да подобни настроението, тай първо повишава мотивацията и целеустремеността на човек.
Австрийските психиатри отбелязват, че до момента, когато нивото на повишаване на серотонина в кръвта води до хармонизиране на настроението, той предизвиква краткосрочен период на импулсивност – именно тогава човек може да вземе непоправимо решение. След две слънчеви седмици серотонинът накрая започва да изравнява настроението и „прозорецът”, благоприятстващо самоубийството, се затваря.
Определена роля може да играе и физическото изтощение, което се проявява остро именно в началото на пролетта. Тогава в организма свършват запасите от витамини и минерални елементи, които му помагат да функционира нормално.
В развитите страни тази закономерност е по-слабо изразена, благодарение на подобряването на начина на хранене и научният подход към здравето. Понякога редовното използване на най-обикновените синтезирани витамини помага да се минимизира риска от възникването на депресия.
Друг интересен извод, който са направили учените е, че най-голям риск от самоубийство в първите 10 дни на пролетта има сред жените, а най-голямо понижаване на риска след първите две пролетни седмици – при мъжете. Защо е така учените предстои да установят.
