Хората често се оплакват, че шефовете им са безжалостни, жестоки и егоистични. Дали просто сме свикнали да се оплакваме от началниците или наистина има защо?
Експерти от една от най-големите бизнес-школи в Норвегия провели изследване, насочено към анализ на личността, която поема отговорността за ръководството на компанията.
Учените изяснили, че хората, заемащи ръководни длъжности, много често страдат от нарцистично разстройство на личността. От своя страна нарцисизмът е причина за самовлюбеност. Личността, която си мисли, че по-добра от другите, се опитва да ръководи останалите, без да се съмнява в собствената си уникалност.
Авторите на изследването твърдят, че с нарцисизмът е свързана увереността в това, че никой няма да изпълни поставената задача по-добре от самия него.
Така, разстройството на личността влияе на очакването на ръководителите на фирми, за пълно подчинение на сътрудниците, които са длъжни да уважават шефа и да изпълняват всички те му изисквания.
Самият началник, обаче рядко проявява уважение и внимание към служителите в компанията и не демонстрира необходимото ниво на отзивчивост.
Освен това учените казват как да разпознаем хората – нарциси. Страдащите от нарцисизъм са винаги готови да вземат категорично решение, те са прекалено уверени в себе си и правят всичко възможно, за да направят добро впечатление на околните. По време на интервю тези хора се държат самоуверено, като се стараят да покажат всичките си достойнства, но да скрият недостатъците си.
„Нарцисите” също така демонстрират користно отношение към хората, те са безразлични към нуждите на онези, на които не им е провървяло в живота, тъй като проблемите на околните не ги вълнуват. Именно такива хора стават ръководители.
Експерт от бизнеса школата в Норвегия Кристиан Гимсо анализирал поведението 3200 души, които се борили за ръководни длъжности в училищата на въоръжените сили на Норвегия.
Всеки участник на изследването дал лично интервю, в хода, на което доброволците отговаряли на въпроси от специално подготвен тест. Въпросите от анкетата били съставени по такъв начин, че да изяснят какви черти от характера проявяват събеседниците. Целта на теста била да определи нарцисите сред анкетираните.
Резултатите показали, че ръководна длъжност получили онези доброволци, при които било установено нарцистично разстройство на личността.
Авторът на изследването е убеден, че за лидера, най-сложната задача може да стане общуването с околните, тъй като тези хора не умеят да установяват социални връзки: „Те имат свои планове и не мислят за околните, това говори, че от тях се не получават много добри ръководители. Хората с нарцистично личностно разстройство са заинтересовани в това да доминират, да предизвикват възхищение и признание от подчинените си. Те не се замислят, когато им се наложи да използват другите за постигането на целите си.
