В самото начало на Тъмните векове някой издигнал голямо укрепление в северозападната част на Пиренейския полуостров. Но кой е бил, изобщо не е ясно.
На един от хълмовете на Галисия в Северозападна Испания преди почти повече от сто и петдесет години археолозите открили древно укрепено селище с площ от 10 хектара. Тогава изследователите решили, че това е селище от желязната епоха, и го датирали в периода между 1500 и 500 г. пр.н.е. Условното име на селището е Кастро Валенте.
Ново изследване на археолози от Университета в Сантяго де Компостела, публикувано в списание Cuadernos de Arqueologia de la Universidad de Navarra, сочи, че Кастро Валенте не принадлежи към желязната епоха, а към Ранното средновековие, най-вероятно към V – VII век от нашата ера. Това означава, че крепостта е с хиляда години по-млада и рядко се случва археолозите да правят толкова голяма грешка с датировката на древни паметници.
Учените са установили истинската възраст на селището с помощта на лидар. С него те сканирали върха на хълма, установили какви археологически обекти са скрити под земята и създали триизмерно изображение на крепостта.
Крепостните стени са били изградени от успоредни секции, разстоянието между които е от 2,5 до 4,5 метра. Тази празнина е засипана с пръст и камъни, тоест укреплението е повече от сериозно. Освен това лидарът открил 30 каменни кули в стената.
Както стана дума, общата площ на укреплението е около 10 хектара. Това е голяма крепост не само за Ранното средновековие, но и за по-късни времена, особено като се има предвид дебелината на стените. Според изследователите Кастро Валенте е подобен на древноримските стени на Луго, построени през III век сл.н.е.
Според археолозите техните колеги от XIX век са направили толкова сериозна грешка при датирането на крепостта, защото сега на повърхността на земята личат останките на само седем кули, които биха могли да бъдат сбъркани с руините на кръгли къщи, характерни за железния век. Освен това районът бил силно изкривен от човешката дейност, а по-късно просто обрасъл с гора.
Ако Кастро Валенте беше датиран от римския период, тогава това откритие би изненадало специалистите, но не толкова, колкото сега. Рим построява големи крепости в своите провинции, както и пътища, бани, гладиаторски арени и акведукти. Но кой би могъл да построи толкова сериозно съоръжение на края на Европа в самото начало на Тъмните векове?
По време на разкопки археолозите открили парчета тухли и керемиди от римската епоха, както и фрагменти от керамика с червена глазура. Всичко това сочи към Рим, но какво да кажем за датировката? Авторите на работата предполагат, че римските артефакти може да са донесени от други места, а строителните материали да са получени просто чрез разрушаване на някои римски съоръжения.
Работата е там, че до източника на вода, задължителен за всяка прилична крепост, е намерен камък с изсечен надпис, описващ стар параклис, който някога е бил на това място. Това според изследователите е очевидно доказателство за средновековния произход на селището.
Но кой може да е построил голяма крепост в този регион? Някога в северозападната част на Иберийския полуостров живеели келтски племена. Въпреки че Рим завладява тези земи още през 136 г. пр.н.е., латинското влияние върху живота на келтите е минимално.
Когато започнало Великото преселение на народите, което в крайна сметка разрушило Римската империя, в Галеция (както се наричала римската провинция) дошли свебите. Това е съюз на предимно германски племена, които заедно с вандалите и аланите прекосяват Рейн през 406 г. и тръгват да завладяват Рим. Първоначално нищо не се получава с Рим: империята призовава за помощ своите съюзници. В резултат свебите отиват в Пиренеите, където завладяват римската провинция Галеция и основават на нейна територия Кралството на свебите.
В средата на VI век свебските владетели приемат християнството и започват да го разпространяват сред поданиците си, което напълно съответства на параклиса на територията на Кастро Валенте. Но през 585 г. вестготите под командването на техния владетел Леовигилд превземат кралството. Въпреки че крал Леовигилд умира една година по-късно, вестготите владеят Галисия до края на VIII век, когато настъпва арабското завоевание.
Може да се предположи, че свебите или вестготите просто са построили параклис в древна римска крепост, като по този начин са „изместили“ датировката към Ранното средновековие. Проблемът е, че всички големи крепости в римските провинции са ни известни от писмени източници, но не така стои въпросът с източниците за Тъмните векове. И ако новата датировка на Кастро Валенте е вярна, тогава не знаем много нито за свебите, нито за вестготите, а може би и за едните, и за другите.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Мистериозен средновековен град в Африка имал гениална система за оцеляване при суша
