Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Седем покъртителни древни бедствия, променили нашия свят

27 декември 2022, 07:50 часа • 8704 прочитания

Когато изучаваме древната история, понякога е изненадващо, че човечеството е доживяло до ХХ век. Древните цивилизации многократно са били връхлитани от бедствия, както природни, така и причинени от човека, каквито съвременната цивилизация рядко е виждала. Изглежда, че когато природата се е опитвала да ни изтрие от лицето на Земята, ние също сме били заети да го правим помежду си. Ето 7 от най-кошмарните бедствия, разтърсили древния свят, според Ancient Origins.

Кратерът Чиксулуб и масово измиране

Падането на метеорит преди 66 милиона години е предизвикало смъртта на 75% от целия живот на Земята. Donald E. Davis / Public Domain

Може би трябва да започнем с една катастрофа, която буквално е променила всичко на Земята – падането на астероид преди 66 милиона години и масово измиране. Следите от тази древна катастрофа се намират на мексиканския полуостров Юкатан и представляват масивния кратер Чиксулуб с ширина 180 км и дълбочина 20 км.

Изследователите смятат, че астероидът, който е унищожил динозаврите и много други живи същества, е бил с диаметър около 10 километра. Ако ви се струва, че това не е толкова голям астероид, помислете с каква скорост се е движил и се е сблъскал с нашата планета – това се е случило със силата на повече от един милиард атомни бомби. Учените смятат, че в този момент ударните вълни са разтърсили цялата повърхност на планетата.

Милиони тонове пепел, газове и отломки изпълнили атмосферата, блокирайки слънцето, докато ветрове със скорост над 900 километра в час измитали всичко по пътя си. Учените смятат, че експлозията е последвана от глобално застудяване, докато отломки са се разпръснали по Земята и са били толкова горещи, че са причинили масивни горски пожари. В резултат от лицето на Земята са били изтрити около 75% от целия живот.

Цунами в Северно море

Нови изследвания сочат, че някои хора, изумително, са оцелели след опустошителното цунами в Догърленд. Хора се изкачват на по-високо място в „Потоп“ от Иван Айвазовски, 1864 г. Public Domain

Допреди около 8000 години между Северна Шотландия, Дания и Нормандските острови е имало суша – острови, известни като Догърленд. Това място става убежище за различни мезолитни племена и е описано като праисторическата райска градина.

Изследванията показват, че преди около 20 000 години освобождаването на разтопена вода от ледниковото езеро Агасис в Северна Америка е довело до покачване на морското равнище – смята се, че то се е покачило с около 60 сантиметра. В резултат Догърленд потънал под водата и от него останали само няколко отделни острова.

На тези острови все още живеели хора и всичко било наред, докато близо до съвременна Норвегия не се срутило масивно свлачище, което изхвърлило около 3 хиляди кубически километра земя във водата. Това провокирало мащабно цунами, което унищожило останките от островите заедно с всичките им жители. Учените смятат, че мащабът на цунамито от онова време може да се сравни с височината на вълната, опустошила части от Япония през 2011 г.

Земетресението в Дамган, опустошило древен Иран

Карта на областта на основните щети от земетресението в Дамган от 856 г. WorldWind Mikenorton / CC BY-SA 3.0

На 22 декември 856 г. мощно земетресение с магнитуд 7,9 удря територията на съвременен Иран. Изследователите смятат, че епицентърът на труса се е намирал под тогавашната столица Дамган, а самото земетресение се е разпространило на рекордните 320 километра.

Известно е, че причината е земетръсният пояс на Алпидите – геоложка сила, която някога е спомогнала за създаването на Алпите и се смята за един от най-сеизмично активните региони в света.

Тогава ужасното земетресение отнема живота на около 200 хиляди души и се превръща в петото най-смъртоносно земетресение в историята. Изследователите смятат, че тази катастрофа е унищожила не само Дамган, но също така е засегнала тежко градовете Ахевану, Астан, Таш, Бастам и Шахруд.

Учените установили също, че земетресението е разрушило системата от канали и извори, а свлачищата са блокирали потоците – в резултат тези, които не са загинали веднага, са умрели в резултат на липсата на водоснабдяване.

Антониновата чума

Ангелът на смъртта пробива врата по време на чумата в Рим J.G. Levasseur / Wellcome Images / CC BY 4.0

Между 165 и 180 г. Римската империя е поразена от ужасна чума, която е наречена Антонинова на името на една от жертвите ѝ, Марк Аврелий Антонин. Тя е известна още като Галенова чума, на името на древноримския лекар, който първи документира болестта.

Изследователите изучават работата на Гален и стигат до извода, че причината за чумата е особено опасна форма на едра шарка или морбили. Предполага се, че болестта е пренесена в страната от римски войници, когато са се завърнали у дома от битки на Изток.

Известно е, че чумата се разпространява бързо по цялата територия на Римската империя и дори излиза извън нея. Според оценките Антониновата чума е отнела живота на около 5 милиона души. При второто ѝ избухване историкът Дио Касий отбелязва, че около 2000 души на ден умират само в Рим. Това означава, че смъртността от тази чума е около 25% - тоест всеки четвърти заразен умира.

Изригването на Везувий

Последният ден на Помпей Karl Bryullov / Public Domain

Това е може би едно от най-известните вулканични изригвания в записаната човешка история. Известно е, че през 79 г. Везувий дори дава „предупредителни знаци“ на местното население, които, уви, те пренебрегват. В резултат е изхвърлен смъртоносен облак и се издига на 33 километра – разтопени камъни, пемза и гореща пепел падат от небето, а пирокластични потоци се втурват надолу, помитайки всичко по пътя си.

Два града се крият в сянката на Везувий: Помпей, само на 8 километра, и Херкулан, който е още по-близо. В резултат жителите на тези два града се задушават от пепелта, изгорят живи или са задушени впоследствие от отломките и изстиващите пирокластични потоци. Известно е, че общото население на двата града е било около 20 хиляди души – досега учените не знаят колко души са загинали в резултат на изригването на Везувий, но на мястото на катастрофата са открити останки на около 1500 души.

Помпей е забравен в продължение на векове, докато не е преоткрит през 1631 г. след ново изригване. След това, през ХХ век, при разкопки е разкрит пълният мащаб на случилото се. Поради това, че лавата се е движила много бързо, тя буквално е погребвала в себе си телата на жертвите, които с времето изгнивали, но оставяли кухини. Учените запълнили тези пространства с гипс и получили ужасяващи статуи на жертвите на изригването на Везувий.

Отливки на жертви в така наречената Градина на бегълците, Помпей Lancevortex / CC BY-SA 3.0

Може би най-ужасяващото е, че предупреждението на историята не е взето под внимание. Везувий все още се счита за най-смъртоносния вулкан на планетата. Той все още е активен и в близост до него живеят повече хора, отколкото в близост до всеки друг вулкан. Следващият път, когато изригне, може да има милиони, а не десетки хиляди жертви.

Юстиниановата чума

Свети Себастиан моли за живота на гробар, засегнат от чумата през VII век в Павия. Josse Lieferinxe / Public Domain

Тази чума поразява Източната Римска империя от 51 до 549 г. Тя е толкова мащабна, че обхваща Средиземноморието, Европа и Близкия изток, включително Сасанидската и Византийската империя, а Константинопол е в нейния епицентър.

Тази чума е кръстена на византийския император Юстиниан I, който е на власт по това време. Историците смятат, че императорът е един от малцината, които са успели да оцелеят след заразяване с тази чума и да разкажат за нея. Повечето хора не са имали този късмет.

Изследователите смятат, че чумата е унищожила една пета от населението на Константинопол, откъдето се разпространява в Римски Египет през 541 г. и продължава да съществува в Европа до 549 г. Точният брой на загиналите от Юстиниановата чума не е известен, но се смята, че по време на нейния пик в Константинопол са умирали около 5 хиляди души на ден. Днес се смята, че чумата е причинена от бактерията Yersinia pestis – същата, отговорна за бубонната чума (Черната смърт) от 1347 – 1351 г., опустошила голяма част от Европа.

Войните на трите царства

Периодът на трите царства от 220 до 280 г. в Китай е видял смъртта на приблизително 40 милиона души. На картината битката при Орой-Джалату, 1756 г. Public Domain

Трите царства са исторически период, обхващащ от 220 до 280 г. сл.Хр., по време на който Китай е разделен на три династични държави: Цао Уей, Шу Хан и Източна У. Периодът е един от най-кървавите не само в китайската, но и в световната история.

Периодът е свидетел на почти постоянни войни в региона и обхваща войните за обединение на Дзин (с приблизителни жертви от два милиона) и Бунта на жълтите тюрбани (с приблизително три до седем милиона жертви). Мащабни битки, в които са изправени армии от над 500 000 души, водят до масово клане, което Западът няма да успее да копира до Първата и Втората световна война.

Национално преброяване, направено през 280 г., показва общо 2,5 милиона домакинства и 16 милиона души население. Това е само малка част от данните от началото на периода, когато са преброени близо 11 милиона домакинства и 56 милиона души. Това е несъответствие от близо 40 милиона души.

Това не означава непременно, че 40 милиона души са умрели през този период. Обикновено се смята, че преброяванията преди 280 г., не са били много точни. По-консервативни оценки сочат, че броят на загиналите е близо 12 милиона. Малко вероятно е 40 милиона души да са били убити просто в резултат на война.

Вместо това съвременните историци смятат, че този срив на населението се дължи на няколко фактора. Всички те са били свързани с войната и преброяването не ги е взело под внимание. Периодът вижда поредица от глад и чума, опустошаващи страната.

Това е класически пример за това как предизвиканите от човека и природните бедствия могат да вървят ръка за ръка. Докато хората са заети да се избиват един друг, природата се присъединява, за да вземе останалото.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Атила може да е нахлул в Римската империя заради суша

Атила може да е нахлул в Римската империя заради суша

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес