Наскоро публикувани геномни последователности на почти десет ранни жители на Европа показали, че континентът някога е бил шарена смесица, в която кафявооки фермери се сблъсквали със синеоки ловци и събирачи.
Съвременните европейци, както изяснили учените, могат да проследят своето родословно дърво до три групи в различни комбинации – ловци и събирачи (някои от тях – синеоки), пристигнали от Африка преди повече от 40 000 години; близкоизточни фермери, които мигрирали на запад доста по-късно; и накрая нова, по-загадъчна популация, чийто ареал вероятно е обхващал Северна Европа и Сибир.
Този извод е направен в резултат на анализа на генома на ловци и събирачи, живели преди 8000 години (един от Люксембург и седем от Швеция), както и на генома на жена от Германия, която е на 7500 години.
Резултатите от изследването, проведено от екип начело с Йохан Краузе от Тюбингенския университет (Германия) и Дейвид Рейх от Харвардската медицинска школа (САЩ), са публикувани в сайта bioRxiv.org.
Вторият екип, оглавен от Карлес Лалуеза-Фокс от университета „Помпео Фабра“ в Испания, скоро ще представи данните за генома на живелия преди 7000 години ловец събирач от Северозападна Испания. През 2012 г. учените публикуваха предварителни сведения за този образец, като съобщиха, че този индивид е имал отношение към съвременните испанци. Двете изследвания описват най-старите геноми на европейците, откривани до днес.
Така може да се нахвърля портретът на ранните европейци въз основа на вариации в ДНК, свързани с чертите на съвременния човек.
И така, секвенирането показало, че хората от Люксембург и Испания, независимо от тъмната кожа, вероятно са имали сини очи и са принадлежали към ловците и събирачите. Жената от Германия имала кафяви очи и по-светла кожа; роднините й са дошли от Близкия изток и са практикували земеделие.
Но и люксембургският ловец-събирач, и фермерът от Германия са притежавали няколко копия на гена, който отговоря за разцепването на нишестетата в слюнката – признак, смятан за адаптация към диета с повече зърно, характерна за земеделците. От друга страна, никой от тях не можел да преработва лактоза (съдържаща се в млякото), тоест те били лишени от признака, възникнал в Близкия изток след опитомяването на едрия рогат добитък и последващото му разпространение из Европа.
Открити са също така няколко нови нюанса от първобитната история на континента. Предишни археологични и генетични изследвания са показали, че повечето днешни европейци са произлезли от близкоизточни фермери, които се кръстосвали с местните ловци и събирачи в едни региони и са прогонвали своите предшественици от други. Краузе и колегите му стигнали до извода, че в създаването на генетичния фонд на съвременните европейци е взела участие и трета популация.
Тази група, която авторите наричат „древни северни евразийци“, вероятно е обитавала високите ширини между Европа и Сибир преди няколко хиляди години. Следи от тази популация са открити в генома на едногодишно сибирско дете, живяло преди 24 000 години. Публикуваните в края на миналата година сведения за генома на момчето говорят, че северните евразийци са се кръстосвали не само с европейците, но и с предците на коренните американци.
Сравнението на новите данни с генетичните последователности на съвременните хора показало, че сегашните жители на различни европейски страни са смесица от тези три групи. Шотландци и естонци например са по-близо до северните евразийци, отколкото другата популация в съвременна Европа, докато сардинците са по-тясно свързани с източните фермери от другите европейци.
Новите древни геноми намекват също за набези на ранни хора от Африка. Както твърди екипът на Краузе, близкоизточните фермери се отделили от африканските предци по-рано, отколкото това са сторили европейските и азиатските популации. Възможно е фермерите да са потомци на тези, които са живели преди 100–120 хил. години в Израел и на Арабския полуостров, макар много изследователи да смятат, че тези древни селища са свидетелство за неудачна миграция от Африка, въпреки че има сведения, че хората са напуснали Африка преди не по-малко от 100 000 години.
„Не мисля, че някой е предвидил такъв поврат“, отбелязва палеогенетикът Еске Вилерслев от Копенхагенския университет (Дания). По думите му ще бъде трудно да се докаже приемствеността на обитателите на тези спирки и близкоизточните земеделци.
„Добре ще е да намерим представител на тази популация“, мечтае еволюционният генетик Понтус Скогланд от университета в Упсала (Швеция). Но ДНК трудно се съхранява в горещ кимат, така че учените ще имат нужда не само от съвременна техника, но и от късмет.
Лалуеза-Фокс се отказва да обсъжда резултатите на своя екип, но съветва да не се правят твърди изводи за заселването на Европа въз основа само на няколко древни генома, отнасящи се към един период, тъй като миграциите са били много и продължават да се изучават, отбелязва Nature News.
