Нов филогенетичен анализ на индоевропейските езици показва, че те са започнали да се разделят преди повече от 8000 години. Очевидно предците на индоевропейците са живели в южната част на Закавказието и оттам са се разселили в каспийските и черноморските степи.
Семейството на индоевропейските езици – от санскрит до португалски – е най-разпространеното в света. Днес те се говорят от повече от една трета от населението на Земята. Тяхната общност е осъзната за първи път в края на XVIII век и оттогава продължава търсенето на общ корен, протоиндоевропейския език, на който говорели предците на много народи в Европа и Азия. Новата работа на лингвистите го отнася към земеделците от Плодородния полумесец, живели преди 9500 години. Статия за това е публикувана в списание Science.
Сред множеството хипотези за произхода на индоевропейските езици днес доминират две. Поддръжниците на първата смятат, че тези езици произхождат от жителите на степите, които са бродили на север от Черно и Каспийско море, на територията на днешна Русия и Украйна. Семейството започнало да се разделя преди около 6500 години с миграции, станали възможни благодарение на опитомяването на коня.
Предците на човека се убивали взаимно за месо
Според друга версия протоиндоевропейският е използван няколко хиляди години по-рано. Неговите носители са били земеделци, населявали северната част на Плодородния полумесец, на границата на съвременна Турция и Иран. И именно технологията на селското стопанство им позволила да започнат да се разпространяват из целия континент.
За да проверят и двете хипотези, Пол Хегарти и колегите му съставили речник от 170 „базови“ понятия, като „нощ“, „вода“ и „огън“, преведени на 161 индоевропейски езика, включително 52 вече мъртви. Анализът на тяхната фонетика дава възможност да се определи връзката между езиците и грубо да се оцени времето на разминаване чрез изграждане на филогенетично дърво. Това е класически метод, за който в последните години се прилага Байесова статистика, и учените се възползвали от този метод.
Работата показала, че разделянето на езиковите семейства на пет големи групи е започнало преди около 8100 години и е завършило преди около 7000 години. Това отчасти свидетелства в полза на „хипотезата за Плодородния полумесец“: според нови данни именно от него е тръгнало първото разпространение на носителите на индоевропейски езици. Индоиранският клон бил един от първите, които се отделили; предците на балканските и гръцките езици се придвижили през Анатолия на юг от Европа.
По-късно, прехвърляйки Кавказ, праиндоевропейците достигнали черноморските степи, откъдето преди около 5000 години мигрирали на запад, към централните части на Европа. Всъщност учените успели да комбинират и двете хипотези, показвайки, че индоевропейските езици са се разпространили от двата епицентъра: първо от Закавказието, от далечния север на Плодородния полумесец, а по-късно от степите на север от Черно и Каспийско море, откъдето в крайна сметка стигнали до най-отдалечените ъгълчета на Европа.
Светът преди човека: Първа ли е нашата цивилизация на Земята?
Новата хипотеза се опитва да идентифицира „прародината“ въз основа на чисто лингвистични методи за датиране на разделянето на езиците. Но за да се разбере къде са се намирали предполагаемите носители на протоиндоевропейския език по време на разделянето, хипотезата трябва да се опира на археологически данни. В същото време именно археолозите са тези, които водят много ожесточени дискусии за това кои находки от неолита и медната епоха могат да бъдат определени като протоиндоевропейски и кои – не. В тази връзка има голяма вероятност новата работа да бъде оспорена от тяхна страна, както се е случвало неведнъж с много предходни хипотези.
За разрешаване на въпроса за прародината на индоевропейците са необходими археологически находки с поддаваща се на разчитане ДНК, които биха могли да бъдат свързани с носители на индоевропейски езици. Засега има много малко подобни находки. Освен това, ако хипотезата за потопа в Черно море е вярна и прародината на индоевропейците е била в зоната на неговото наводняване, подобни данни може изобщо да не се появят в обозримо бъдеще.
