Превземането на Масада е един от най-трагичните епизоди от Първата юдейско-римска война. Основният източник за тези събития – Йосиф Флавий – не описва много подробно началото на обсадата, включително времето на пристигането на легионерите под стените на крепостта. Затова дълго време историците смятаха, че отбраната ѝ е продължила няколко месеца. Авторите на ново изследване предлагат различна версия на събитията.
Масада се намира на една от скалите в Юдейската пустиня, до Мъртво море. Първата крепост на този връх е построена от Хасмонеите. По-късно е укрепена и снабдена с важни отбранителни части от цар Ирод Велики, около 25 г. пр.н.е. Убежището се смятало за толкова сигурно, че там се пазела царската хазна.
"Мега крепост", открита в Уелс, намеква за напрежение между римляните и келтите
През 66 г. сл.Хр. в Юдея избухва въстание, което по-късно е наречено Първа юдейско-римска война. Първоначално римляните не го вземат за нещо особено – бунтове се случват периодично в отдалечени провинции. Затова, за да усмири бунтовниците, от Сирия пристига Гай Цестий Гал заедно с XII Мълниеносен легион (Legio XII Fulminata).
Превземането на Йерусалим и опожаряването на храма през 70 година. David Roberts / Public Domain
Той влиза в Йерусалим, но срещайки яростна съпротива, е принуден да отстъпи. По време на отстъплението легионът попада в засада и губи, според Йосиф Флавий, най-малко шест хиляди души, тоест основната част. След това Рим осъзнава, че в Юдея се случва нещо сериозно, а не традиционен далечен бунт.
Там пристига бъдещият император Веспасиан, опитен военачалник, командвал легион още по време на завоеванието на Британия. Той разгромява юдеите на полето, след това превзема Йотапата, където, наред с други, в плен попада галилейският командир Йосиф бен Матитяху, известен ни като историка Йосиф Флавий.
Ранните християни не са се молили в къщи-църкви
След първото поражение юдеите вече не извеждат войските си в полето. Затова за няколко години войната се превръща в история за обсада и превземане на укрепени градове един след друг. През 70 г. Йерусалим пада в ръцете на сина на Веспасиан – Тит, а Масада остава последната крепост на бунтовниците.
Под нейните стени Луций Флавий Силва води X Проливен легион (Legio X Fretensis). Тъй като Йосиф Флавий не уточнява датата на пристигането на X легион (и началото на обсадата), дълго се смяташе, че това се е случило през 70 г., веднага след падането на Йерусалим. Но древният историк назовава датата на превземането на Масада съвсем точно – 16 април 73 г.
Изглед към Масада от юг (Уилям Дж. Типинг, илюстрация към издание на Юдейската война от Йосиф Флавий, Манчестър 1851 г.). W. Tipping / Public Domain
По-късно, благодарение на работата на археолозите, историците установили, че не става дума за тригодишна обсада. Римляните стигат до стените на крепостта едва в края на 72 г. (според някои историци събитията се случват година по-късно), тоест Масада се съпротивлява няколко месеца. Тогава открили, че легионерите построили рампа, която да им позволи да се повдигнат директно до стените и да изтеглят тараните.
Група археолози от Израелското управление на антиките и „Гьоте университет“ във Франкфурт на Майн (Германия) обърнали внимание, че въпреки доста задълбочено проучване на самата Масада и предполагаемата рампа, техните колеги почти не са изследвали района в подножието на скалата. Те провели допълнителни разкопки и създали 3D модел на римски лагери и укрепления в долините. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Roman Archaeology.
Оказало се, че преди да щурмуват непристъпните стени, римляните са построили собствена крепост. Стени с височина до два метра и половина и дължина около четири километра ограждали скалата от всички страни. Може да се предположи, че тези структури са били издигнати поради опасения, че някой ще се опита да се провре в Масада и да спаси нейния гарнизон. Но римските военни лагери са разположени от страната на стената, обратна на скалата.
Градът на боговете бил разрушен от мегаземетресение
Авторите на новата научна работа смятат, че по този начин легионерите са решили три задачи наведнъж. Първо, така те защитавали себе си от внезапни атаки от крепостта, второ, това имало потискащ ефект върху психологическото състояние на обсадените. Трето, така гарантирали заетост на войниците, за да нямат твърде много свободно време.
Изглед към крепостта Масада и т.нар. Змийска пътека от североизток. Government Press Office (Israel) / CC BY-SA 3.0
Около пет хиляди души, работещи на смени, били ангажирани в строителството, отбелязват изследователите. След като работи в „строителния батальон“, войникът получавал няколко часа почивка, след това се присъединявал към караулния отряд и след това се връщал на строителната площадка.
Според учените при такава натовареност стените около Масада са изградени за не повече от две седмици. Изчисленията показват, че цялата отбрана на крепостта от момента на пристигането на римляните е продължила от четири до девет седмици.
Изводите на учените напълно променят нашето разбиране за този епизод от Първата юдейско-римска война. Ако приложим методите, използвани в новото изследване, към други крепости от онова време, може да научим много за римските завоевания.
