Изглежда, повечето хора без усилия успяват да разпознават изражението на страх върху чуждото лице по разтварянето на очите и устата. Но, оказва се, много престъпници, които нееднократно са извършвали насилствени действия, зле четат чуждите емоции. И както се случва често, корените за неспособността да се разбират чуждите чувства следва да се търсят в ранно детство.
Прекалената проява на насилие в детството нерядко се свързва с повишен риск от развитието на депресия, психопатологични заболявания и злоупотреба с психотропни вещества в бъдеще. Освен това с времето боят между децата и повишената нетърпимост към другите могат да прераснат в истински престъпления.
Затова в много страни специалистите се опитват навреме да разпознават такива трудни деца и да ги насочват към специални програми по потискане на склонността към насилие. Ефективността на подобни методи обаче е много спорна.
Проф. Стефани ван Гузен и колегите ѝ от Кардифския университет се опитали да открият друг подход. Учените взели за основа психологическата теория, че хората, които постоянно причиняват вреда на другите, просто не разбират, че това е изключително неприятно на техните жертви.
Изследванията сочат, че зрелите престъпници психопати, също както и децата с диагноза "разстройство на поведението", трудно определят изражението на страх върху лицата на другите.
Учените от Кардиф решили да проверят може ли да се потиснат престъпните наклонности, като се обучават децата да разпознават чуждите емоции. Екипът използвал специална компютърна програма, с чиято помощ пациенти с травми на главния мозък се учат наново да разбират мимиките в социалните отношения.
За участие в експеримента били подбрани 50 тийнейджъри на възраст от 12 до 18 години, които били осъдени за извършване на престъпления. Половината от групата преминали курс с продължителност от седем до девет часа, през което време те се учели да разпознават проявата на страх, радост, тъга и гняв в чертите на лицето.
"Постепенно ги учехме да обръщат внимание на правилните сигнали в мимиката, например върху очите и устата, които ни говорят как се чувстват хората", разказва Гузен.
Учените подробно изучили престъпленията, които били извършили тийнейджърите в миналото, а след приключване на курса в продължение на шест месеца внимателно следили за нови прояви на криминални наклонности в изследваната група.
Както се очаквало, всички тийнейджъри след провеждането на изследването извършвали противообществени действия по-рядко от преди, което може да е свързано с повишеното внимание към техните личности. Но тези, които преминали обучението, значително по-рядко прибягвали към насилие и физическа агресия и по-рядко извършвали кражби.
Разбира се, един експеримент не е достатъчен, за да се приложи новият метод широко за социална реабилитация на трудните тийнейджъри. Но резултатите, публикувани в сп. PLoS One, са ценна база за бъдещи изследвания.
Важно преимущество на новия метод, подчертава Гузен, е ниската стойност на обучението. За това са необходими само един специалист и обикновен лаптоп. В същото време работата с един престъпник в съвременните програми по корекция често излиза скъпо.
В близко бъдеще Гузен планира да изпробва новата програма върху четиригодишни деца, които демонстрират асоциално поведение. Освен това обучението може да се окаже ефективно и за възрастните, като се отчитат успехите на реабилитационните курсове при черепно-мозъчни травми.
