В нагорещените от слънцето руини на древен сирийски град революционно откритие пренаписва историята на ранното християнство. В продължение на почти век учените сочат скромна структура в Дура Европос като прототип на християнската архитектура – проста къща, превърната в място за поклонение. Но сега този крайъгълен камък на религиозната история се разпада под тежестта на нови доказателства.
Християнски манастир отпреди исляма е открит в ОАЕ
Изследователите Камил Леон Анджело от Йейлския университет и Джошуа Силвър от университета в Манчестър са разклатили основите на религиозната наука с тяхното изследване, публикувано в Journal of Roman Archaeology. Тяхната работа оспорва дългогодишното вярване, че ранните християни са се покланяли в адаптирани сгради.
Въпросната сграда, известна като „християнската сграда“ в Дура Европос, е открита през 20-те години на миналия век и оттогава се смята за отличен пример за „домашна църква“, или domus ecclesiae. Учените смятат, че първоначално е била частна резиденция, която е била реновирана около 234 г. сл.Хр., за да побере християнско поклонение. Смята се, че тази структура представлява решаваща връзка между домашните църкви, споменати в Новия завет, като например в Деяния 12:12 (И като поразмисли, дойде при къщата на Мария (…), гдето бяха събрани мнозина да се молят.), и големите базилики, построени след обръщането на император Константин.
Това ново изследване обаче предполага, че структурата е била много по-радикално променена, отколкото се смяташе преди, до точката, в която вече не прилича или не функционира като типична къща в града.
Християнската сграда остава в употреба до около 254 – 256 г. сл.Хр., когато историята ѝ претърпява драматичен обрат. Сасанидите обсаждат Дура Европос, което кара римляните да укрепят западната стена на града с масивен земен насип. Тази отбранителна мярка по невнимание запечва много сгради, включително християнската сграда. След завладяването и изоставянето на града този насип служи като капсула на времето, запазвайки структурите забележително добре през вековете.
Жестокият гонител на християните Диоклециан: от цар до градинар
Леон Анджело и Силвър направили подробен анализ на архитектурните характеристики на сградата, сравнявайки ги с други битови сгради в Дура Европос. Те установили, че ремонтите, направени за християнска употреба, надхвърлят обикновените адаптации, променяйки фундаментално начина, по който хората биха използвали пространството.
Едно от най-удивителните открития било премахването на ключови характеристики, които определят къщите в Дура Европос, като резервоарът на сградата и зоната за приготвяне на храна. Тези елементи са били от съществено значение за ежедневния живот в дома и липсата им предполага, че структурата вече не е била предназначена да функционира като жилище. Изследователите също така открили уникални архитектурни елементи, като прозорци на ниско ниво, каквито не били открити в други битови сгради в града.
Изследването също така разкрива значителни промени в начина, по който естествената светлина прониква в сградата след нейното обновяване. Използвайки усъвършенствано 3D моделиране и симулации, изследователите демонстрирали как тези промени биха променили начина, по който хората се движат и използват пространството. Например основната зала за събрания била преработена, за да насочи вниманието към конкретна стена, което предполага по-официална, организирана форма на поклонение, отколкото се предполагаше преди.
Освен това изследователите установили че комбинацията от архитектурни характеристики в християнската сграда е уникална сред къщите в Дура Европос. От 62 други анализирани жилищни сгради нито една не е имала същата комбинация от елементи като християнската сграда след нейното обновяване.
Библейски градове, изгубени във времето
Интересното е, че християнската сграда не е била единствената, претърпяла трансформация. Тя се намира на същата улица със синагога и митреум, като и двете също първоначално са били частни домове, преди да бъдат реновирани за религиозна употреба. Този модел на адаптация отдавна се разглежда като типичен за религиозната архитектура в Дура Европос.
Тези открития оспорват идеята, че раннохристиянските богослужения са били просто къщи с незначителни модификации. Вместо това те предполагат по-умишлена и значителна трансформация на пространството, което вероятно показва желанието на ранните християни да създадат отделни, разпознаваеми места за поклонение в своите общности.
