Първите следи от Homo sapiens (разумни хора) са в Европа, в пещерата "Бачо Киро", която се намира до Дряновския манастир. Откритието е на международен екип от археолози, който поднови изследванията си в дряновската пещера и публикува проучванията си на 11 май в списание Nature.
Изследваията са се провели през 2015г. Учените попадат на четири костни фрагмента и зъб, от който взимат ДНК и правят откритието си. По-късно резултатите от радиовъглеродното датиране показва, че те са на четирима представители на хомо сапиенс.Находките от пещера "Бачо Киро" в община Дряново свидетелстват за нов начин за изработка на каменни инструменти и нови набори от поведение, включително изработка на лични орнаменти, които са отклонение от това, което знаем за неандерталците от този период.
Предметите са датирани изключително точно: "По-голямата част от костите на животните, които датираме от този отличителен, тъмен слой, имат признаци на човешко въздействие върху костните повърхности, като например следи от отделяне на месото и костите, което, наред с преките данни на човешките кости, ни предоставя наистина ясна хронологична картина за това кога Хомо сапиенс за първи път окупира тази пещера, в интервала от 45 820 до 43 650 години, а потенциално още преди 46 940 години", обяснява в изявление Хелън Фаулас, автор на изследването и докторант от Института за еволюционна антропология Макс Планк.
Това означава, че Homo sapiens са дошли в Европа няколко хилядолетия по-рано, отколкото се смяташе досега.
Сега обаче се пораждат нови интересни въпроси, свързани с взаимодействията между неандерталците и Homo sapiens. Става ясно, че те са съжителствали и обменяли култура и гени в продължение на около 8 000 години.
Разкопките се провеждат под ръководството на френския палеонтолог проф. Жан-Жак Юблен от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг. Той споделя, че изследователите успяват да получат невероятна точност в датирането на костите въз основа на фрагментираните доказателства, останали след това. Те съчетават различни анализи, включително радиовъглеродни и генетични датировки – нещо, което изследователите смятат, че скоро ще стане стандарт при изучаването на обекти от този период, за да определят как съвременните хора изместват неандерталците.
Имаме без всякакво съмнение по съвременен начин установени ДНК. Пластовете са датирани за първи път отпреди 47 хиляди години, кометнира пред БГНЕС ръководителят на разкопките в пещерата Николай Сираков.
„Изследванията са правени преди няколко години, които действително и нас ни изненадаха“, каза Трифон Панчев – кмет на община Дряново.
„Пещерата се е образувала преди 1,8 млн. години, когато този район целият е бил дъно на море и когато водите на това море са се оттеглили са се появили всичките тези следи, образувани от варовик“, подчерта екскурзоводът Желязко Великов.
Досега се смяташе, че първите съвременни хора са пристигнали на Стария континент преди около 45 хил. години, а заради различни фосили се предполагаше, че неандерталците са изчезнали от Западна Европа преди 39 хил. години. Според изследването обаче се оказва, че неандерталци и хомо сапиенс са живели доста по-дълго време заедно, отколкото се предполагаше.
