Птиците додо (Raphus cucullatus) – големи нелетящи птици с масивни човки – са обитавали остров Мавриций в продължение на стотици години преди пристигането на първите моряци заедно с плъхове и прасета. Популацията била унищожена напълно към 60-те години на XVII век.
Додо (или маврицийски дронт) била лесна плячка за хората, както и за животните, които моряците донесли със себе си на острова. Последното научно наблюдение на птицата в природата било регистрирано през 1662 г. Единственото, което е останало от додо, са не особено точни рисунки, някои останки и мъдрият Додо, увековечен на страниците на „Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол.
Учените са прекарали години в опити да намерят добре запазена ДНК на птицата, преди да успеят да го направят с помощта на образец от Музея по естествена история в Копенхаген. Проф. Бет Шапиро от Калифорнийския университет в Санта Круз казва, че нейният екип скоро ще публикува пълния ДНК образец от изчезналата птица.
Птицата додо всъщност не е била толкова глупава
„Геномът на додо е напълно секвениран. Разшифроването на генома все още не е публикувано, но вече съществува”, казва Шапиро. Тя обаче предупреждава, че ще бъде трудно птицата да се върне към живот.
„Да предположим, че имам клетка и тя живее в петриева паничка в лабораторията и я редактирам така, че да има някаква ДНК на додо в нея. Но как след това да превърна тази клетка в цяло живо, дишащо, истинско животно? Начинът, по който можем да направим това, е клонирането. Същият подход е използван и при създаването на овцата Доли. Но ние не знаем как да направим това с птиците поради сложността на техните репродуктивни пътища.
Птиците се нуждаят от различен подход и това наистина е основно технологично препятствие към връщането на додо“, отбелязва Шапиро.
Птицата додо е получила името си от португалската дума за "глупак", след като колонизаторите осмивали безстрашието ѝ пред ловците. Това безстрашие довело и до гибелта на вида.
Това е най-голямото летящо същество в историята на Земята
Маврицийският дронт бил висок около метър и можел да тежи 10-18 кг. На картините птицата е изобразявана с кафеникаво-сиво оперение, жълти крака, малък кичур от пера на опашката и сива глава с черен, жълт или зелен клюн.
ДНК изследванията показали, че най-близките роднини на додото са изчезналият родригески дронт и съвременният никобарски (гривест) гълъб от Югоизточна Азия. Напълно е вероятно учените да редактират ДНК на гълъба, за да включват в него ДНК на додо и да върнат птиците към живот.
Това не е първият път, когато учените говорят за възкресяване на изчезнали животни. По-рано този месец експерти обявиха планове за връщане на изчезнали плъхове от остров Рождество – 119 години след като са били унищожени. Освен това много учени мечтаят да върнат на повърхността на Земята вълнестия мамут, който е изчезнал окончателно преди около четири хиляди години.
