Анализ на структурата на черепа на прочутите птици додо от остров Мавриций е установил, че тези птици не са били толкова глупави, колкото са смятали пътешествениците – техния мозък по обем не е отстъпвал на мозъка на гълъб, с поправка на разликата в масата на тези пернати, се казва в статия, публикувана в сп. Zoological Journal of the Linnean Society.
Додо притежават съмнителната чест да бъдат първия вид животни, в чието измиране пряко са замесени съвременните хора. След откриването на остров Мавриций по време на епохата на Великите географски открития в края на XVI век популацията на тези птици буквално е изчезнала за 60 години.
"Когато остров Мавриций е бил открит през 1598 г., живеещите на него додо не са се страхували от хората и моряците често гонели цели ята от тези птици на борда, като ги използвали като източник на прясно месо по време на пътешествията. Тази доверчивост и новите видове животни, отнесени на острова, са станали причина за тяхното изчезване. Затова днес додо се явяват символ на измиране като следствие на глупост", казва Еугения Голд от университета Стони Брук (САЩ).
Голд и колегите ѝ опровергали този стар мит, като изучили структурата на черепа на додо (Raphus cucullatus) и го сравнили с устройството на черепа и мозъка на близки родственици на тези измрели птици – съвременните никобарски гълъби и редица други представители на семейство гълъбови от тропическите острови на Океания и Азия.
Както отбелязва Голд, това не било толкова просто, тъй като пълноценните останки на додо днес са парадоксално голяма рядкост. Авторите на статията успели да намерят череп на тази измряла птица в хранилището на Музея за естествознание на Лондон и с компютърен томограф успели да разберат как е изглеждал мозъкът на додо.
На пръв поглед изглеждало, че додо наистина са били глупави птици, но техният мозък е бил съпоставим по своя обем, като се отчита разликата в теглото, с размерите на мозъка на никобарските гълъби и техните градски "братовчеди" и други птици от това семейство.
"Мозъкът на додо не се явява невероятно голям или малък – той има точно размерите, които очаквахме да видим, като отчитаме масата и размерите на тази птица. И ако обемът на мозъка корелира с интелектуалните способности, то додо са били толкова умни, колкото и гълъбите. Разбира се, това не може да се твърди със сигурност, има и други фактори, но сравнението ни дава база за оценка на техния ум", отбелязва Голд.
Неочаквана черта на додо се оказало това, че тези птици притежавали доста слабо зрение, но добро обоняние, което вероятно се е дължало на това, че додо са имали наземен начин на живот и обонянието им е помагало да си намират храна по-добре от зрението, заключават учените.
