Тайната на щастието е в това да се грижиш за другите и да ги правиш щастливи, са изяснили психолози. Помощта за другите позволява да се удовлетвори потребността от социални връзки и подобрява самочувствието. Интересното е, че не е задължително обектът на грижата действително да стане по-щастлив – по-важно е самият човек да вярва, че прави нещо добро.
Щастието обикновено се нарича усещането за вътрешно удовлетворение от живота на човека. Често това състояние се разглежда като резултат от постигане на лични цели, задоволяване на собствените нужди. На практика обаче се оказва, че успешните хора, които са реализирали мечтите си, невинаги са щастливи.
Все повече изследвания показват, че източникът на щастие може да се крие другаде - като например да даряваш радост на другите. До такива изводи са стигнали и психолози от Университета на Мисури в САЩ и Висшето училище по икономика в Русия. По-подробно за това те разказват в статия в Journal of Positive Psychology.
Учените са провели пет експеримента, предназначени да изяснят кои действия правят хората по-щастливи – грижата за себе си, грижата за другите или може би някой да се грижи за тях. За всяка част от изследването изследователите избрали 100-200 доброволци, предимно студенти.
В първия експеримент участниците трябвало да си спомнят кога са направили нещо, за да ощастливят себе си или други хора. Когато участниците били помолени да опишат как са се чувствали в това време, се оказало, че им харесва да правят другите щастливи повече, отколкото да се опитват да направят по-щастливи самите себе си.
На втория етап изследователите се опитали да възпроизведат резултатите в реално време и помолили участниците да направят нещо приятно за себе си или за някой друг, или просто да побъбрят с приятел. Тези, чиято задача била да зарадват близък човек, съобщили за по-голямо удовлетворение от другите две групи. Така изследователите изяснили по-специално, че не става въпрос само за контакта с друг човек, а именно за грижата за него - в противен случай и обикновената комуникация би го направила също толкова щастлив.
Третата част от изследването показала, че чувството на щастие не зависи от това, колко по-добре се е почувствал човекът, когото участниците искали да ощастливят. Този път изследователите събрали отзиви от онези, за които участниците в проучването се опитали да направят нещо приятно. Както се оказало, удовлетворението на участниците зависело не толкова от това, доколко са успели действително да зарадват другия човек, а от това как самите те оценявали резултата.
„Възможно е истинските чувства и състоянието на обекта да не са толкова важни, колкото собственото възприятие на действащото лице - пишат авторите. - Може би само мисълта, че един е направил друг по-щастлив, е по-важна от действителните чувства на обекта.“
Изследователите се интересували и от това, което носи повече удоволствие на хората – собствените им действия, насочени към това да направят другите щастливи, или опитите на някой друг да направи щастливи самите тях. Процедурата била подобна на първото изследване, само че сега участниците трябвало да си спомнят не само как са направили нещо за друг човек, но и как някой е направил нещо хубаво за тях – пуснал е любимата им песен, поканил ги е на вечеря, направил им е компания в тичането. Доброволците описвали тези действия и оценявали колко приятни са били.
В последния експеримент станало ясно, че грижата за другите те прави по-щастлив, дори когато става дума за напълно непознати хора. Изследователите спирали хора на улицата и им предлагали малко пари. На някои от тях учените предлагали да участват в анкета за тази сума и да запазят парите за себе си, на други - да платят собствения си паркинг, а на трети - да платят нечий чужд паркинг и ако желаят, да оставят бележка, обясняваща постъпката.
Тези, които платили чуждия паркинг и съобщавали за това на собственика на колата, изпитвали най-силно изразено чувство на щастие в сравнение с останалите. Малко по-слабо било то при тези, които плащали за непознат, без да му оставят бележка.
„Може би оставянето на бележка гарантира, че непознатият ще признае доброто дело, което може да е важно за удовлетворяване на потребността от чувство за близост в такива ситуации - пишат изследователите. – Но не е изключено, че, написвайки бележката, участниците са получавали допълнителна възможност да зарадват непознатия, освен платения паркинг – затова те са имали възможност да извършат две дела, които допринасят за щастието, вместо едно.“
Очевидно за хората е важна потребността да чувстват връзката с другите - тя обяснява защо, правейки нещо за друг човек, участниците оставали по-щастливи, отколкото като правели нещо за себе си.
За по-точни резултати би било полезно да се проучи как действа установеният ефект при двойки хора, когато и двамата участници имат възможност да направят нещо, за да подобрят настроението на другия, отбелязват изследователите. Също така ще бъде интересно да се установят възможните дългосрочни последици от опитите да се ощастливят другите и какви резултати би имало такова поведение, когато се превърне в житейска стратегия.
