Няма нищо по-добро от удоволствието да изтъркаш мръсотията и потта от дългия ден. Малко сапун и пяна допринасят много за поддържането ни чисти, но как са се миели хората преди изобретяването на съвременния сапун?
Сапунът има доста проста формула и дълга история. Но в продължение на векове водата е била основното средство за къпане. Например в Индската цивилизация – култура, която процъфтява в части от сегашния Пакистан, Индия и Афганистан от 2600 до 1900 г. пр.н.е. – Голямата баня в Мохенджо Даро се счита за една от най-ранните обществени парни бани. Но парата стига само дотук.
Защо древни гърци и римляни са яли легнали на лявата си страна?
Преди сапунът да стане необходимост в личната хигиена, „е имало много хора, които са миришели наистина лошо“, казва пред Live Science Джудит Риднър, историк от Държавния университет на Мисисипи.
Въпреки че съвременните формули на сапуна съдържат много допълнителни съставки, основният сапун е доста проста смес. Това е сол на мастна киселина, което означава комбинация от алкално вещество – водоразтворимо съединение – и мазнина, казва Кристин Конкол, химик от държавния университет в Олбани. Като химическо съединение молекулата на сапуна има водолюбива глава и въглеродна верижна опашка, обичаща мазнините и маслата, която обгражда и повдига молекулите на мръсотията, обяснява Конкол.
Тази основна формула е била ключова за предмодерните сапуни в древните цивилизации. Растения, животински мазнини, масла и ексфолианти като пясък и дървесна пепел – всичко това са били основни съставки на тези ранни почистващи препарати.
Древните форми на сапун са трудни за проследяване от историците поради една основна бариера: „Сапунът се разгражда“, казва Сет Расмусен, историк химик в Държавния университет на Северна Дакота. „Можем да използваме химическо датиране и археология, но това изисква пробите да са оцелели от времето, когато са били произведени за първи път.“
Най-ранните писмени сведения за вещества, подобни на сапун, датират от около 2500 г. пр.н.е. в Месопотамия. Глинени таблички показват, че шумерите са използвали вода и натриев карбонат – прахообразна сол като от растителна пепел – за почистване и бира и гореща вода за почистване на рани.
Няколкостотин години по-късно Акадската империя в района на Месопотамия използва смес от растения като финикова палма, борова шишарка и храстовидно растение, наречено тамарикс. Такава смес е в съответствие с основните съставки на съвременния сапун: основа, като тамарикс; масло, като финикова палма; и абразив, като борова шишарка, обясняват Конкол и Расмусен в своята статия за сапуна в древността.
Наистина, „всъщност няма толкова голяма разлика между съвременния и древния сапун“, казва Риднър.
Аварите са практикували многоженство, установиха генетици
Как е възможно това, когато съвременната наука не е съществувала в древни времена? Хората вероятно са създали сапун неволно, смята Конкол. Почистването на мазен тиган с растителна пепел при висока температура ще произведе сапун например, както и варенето на животински мазнини с дървесна пепел. Историците са проследили тези методи до Вавилон и Древен Египет.
Натрон (вид сол), глина и сапунен камък на основата на талк са други съставки, които са документирани в египетски останки, вероятно като част от рутинните им процедури за къпане – или, по-мрачно, като химически резултат от разлагане на тела, казва Расмусен.
Различен подход
Charles-Louis Clérisseau / Public Domain
Древните гърци и римляни имали малко по-различен подход към къпането. След като се изплакнели с вода, те се мажели с ароматни масла. След това използвали извит инструмент, наречен стригил, за да изстържат останалата мръсотия. Но това може да не е била толкова почистваща техника, колкото маскиране, казва Расмусен.
„Често маслата съдържат растителни екстракти, които са ароматни“, обяснява той. „Така че в тези периоди от време маслата са били използвани като парфюми.“
Повечето от тези сапунени смеси са били използвани за почистване на текстил, а не на човешки тела. „Това наистина е било по-скоро промишлен процес, отколкото проблем с чистотата“, казва Расмусен.
Историците не са съвсем сигурни кога къпането със сапун е станало по-рутинно, но в западния свят това е станало много по-късно – вероятно от началото до средата на 1800 г., изчислява Риднър.
Как са лекували рак в Древна Гърция?
„Това е цяла конвергенция от фактори, които го причиняват“, каза тя. От една страна, евтините мазнини са станали по-широко достъпни, казва Риднър. След това индустриалната революция премества производството на сапун от домакинствата във фабриките. Градските инженери и реформаторите също се обръщат към „прочистване“ на имигрантските общности, което също улеснява промяната. Плюс това Гражданската и Кримската война поставят по-голям акцент върху стерилизацията в болниците и здравеопазването.
„Всички тези фактори се обединяват, за да създадат масов пазар за сапун, от който компании като Procter & Gamble в САЩ започват да се възползват“, казва Риднър.
