Хората, които харесват кучета и тези, които предпочитат котките се различават като личности и това вече е доказано научно.
Денис Кастело и колегите й интервюирали 600 студента относно това кое животно предпочитат – куче или котка. Освен това анкетираните трябвало да кажат и какви точно качества ги привличат в даденото животно. Накрая студентите попълнили подробен психологически въпросник за определяне на личностните качества.
Оказало се, че любителите на кучета били много повече – 60%, докато приятелите на котките – едва 11%, (което се разминава с харесванията на снимки на котета в мрежата, но това е друг въпрос).
В останалите 29% се разпределили онези, които еднакво обичали и котки и кучета, или не харесват нито едното, нито другото животно.
Почитателите на кучета признали, че най- много ценят приятелството на тези четириноги и способността им на другарско отношение. В котките се ценели привързаността и любовта, която възниква към стопаните.
Тук трябва да се разбира, че говорейки за приятелство и привързаност от страна на котките и кучетата, човек проектира собствената си психология. Любителите на котки и кучета по нещо приличат на питомниците си. Тези, които имали куче се отличавали с общителност, енергичност, имали жив характер. Докато любителите на котки били по-затворени, интроверти, но и по-възприемчиви и впечатлителни.
Също така, хората, които предпочитат котки са по-малко конформисти и в по-малка степен се тревожили за общоприетите правила, като имат по-голяма готовност да ги пренебрегнат заради собствените си цели.
Може да се каже, че в характера на хората се отразяват общоприетите представи за поведението на кучетата и котките: първите са весели, а вторите – затворени, своенравни и капризни.
Най-интересният извод от проучването е, че любителите на котки превъзхождат интелектуално почитателите на кучетата.
Ясно е, че работата не е само в котките или кучетата, колкото в характера на самите хора: екстроверта ще го привличат кучетата, защото поведението им съответства на неговия характер и обратното.
