Дали да се доверим на друг човек, или не? Ние вземаме подобни решения въз основа на първото впечатление за външността и чертите на лицето, смятат психолози. Както се казва, „по дрехите посрещат“. Учени от Фрайбургския университет (Германия) и Базелския университет (Швейцария) са проверили дали има разлика в начина, по който жените и мъжете решават да се доверят на непознати, съдейки само по тяхната привлекателност. Резултатите от изследването са публикувани в изданието Nature.
Доверието към околните е предпоставка за начало на всякакви отношения, включително романтични. Освен очевидната полза за личния живот, този вид взаимоотношения е свързан с рискове и зависимости, тъй като партньорът може да не оправдае нашите очаквания.
За да сведем вероятността от разбито сърце до минимум, следва да правим по-качествени изводи за това, колко надежден е другият човек. Способността да се получава информация по лицето е изключително важна, а двете характеристики, които влияят критично на решението дали да се доверим на представител на другия пол, са привлекателност и подозрителен вид.
„Теорията на избора“ гласи, че мъжете ги влече към привлекателни жени, тъй като тази черта сигнализира за младост и висока репродуктивност, докато жените отделят повече внимание на характеристики, говорещи за способността на партньора да предоставя ресурси за бъдещото потомство. Но досега не е ясно разпространяват ли се чаровете на привлекателността върху сферата на доверието в контекста на потенциален брачен съюз. Авторите на новото изследване са се опитали да запълнят тази празнина.
В изследването взели участие 47 хетеросексуални самотни мъже и 46 жени, като представителките на така наречения нежен пол били тествани по време на лутеалната фаза. При нея протича активно изработване на хормони – естроген и прогестерон, – подготвящи организма за бременност. Участничките, които вземали орални контрацептиви, били изключени от извадката. Доброволците разглеждали различни снимки на лица на хора от противоположния пол – привлекателни и непривлекателни, заплашителни и безобидни. Участниците били приканени да решат, могат ли да поверят пари на тези хора, отчитайки рисковете повече никога да не видят своите средства.
Както станало ясно, всички участници проявявали повече доверие към привлекателни и безобидни на пръв поглед хора. Но в сравнение с мъжете, жените разчитали на привлекателни и подозрителни значително по-рядко, отколкото мъжете се доверявали на подозрителни, но съблазнителни жени.
„Това говори, че много привлекателното лице на жената може да компенсира нейния заплашителен вид – във всеки случай, в очите на мъжете. Жените, от друга страна, с по-малка вероятност ще бъдат заслепени от привлекателността на мъжете. Тези различия може да са еволюционни, тъй като женските влагат повече време и ресурси по време на бременността и кърменето и следователно подхождат по-внимателно към избора на партньор. (…) Макар точността на изводите въз основа на чертите на лицето да е нееднозначна и хората безспорно да прецизират своите оценки за надеждността на другия човек въз основа на други сигнали и в процеса на взаимодействие, нашите резултати показват, че за жените е изгодно да поставят заплахата над привлекателността при вземането на решение да се доверят или не“, заключават психолозите.
