Осветените молитвени свитъци от средновековна Англия са не повече от няколко десетки по цял свят. Един от тях по щастлива случайност наскоро попаднал в ръцете на изследователите. Историята на този свитък е тайнствена по редица причини.
Първо, изследователите били поразени от това, в какво прекрасно състояние е бил открит свещеният манускрипт. Второ, остава неизвестно как тази реликва е останала незабелязана около петстотин години и скрита от очите на учените в загадъчни частни колекции.
Този свитък остава собственост на анонимния му притежател, но рядката находка позволява да се погледне по нов начин на християнското поклонничество и култа към кръста преди секуларизацията на манастирите от Хенри VIII през 30-те години на XVI век.
Молитвените свитъци от онова време са представлявали дълги ивици кожа, покрити с християнски текстове и изображения на светини и библейски персонажи. Миряните ги получавали от свещениците и се обръщали към техните текстове в моменти на нужда. За удобство и за всекидневно носене тези свитъци често били обвивани около кръста, а подобно активно използване е станало причина до днес да са се съхранили изключително малко подобни артефакти.
"[Свитъкът] дава представа за религиозните ритуали, свързани с голямото разпятие в Бромхолмския манастир в Норфолк, и разкрива пряката връзка между този артефакт от XVI век и прочутата религиозна реликва, някога асоциирана у християните с чудеса“, пише авторът на изследването Гейл Търнър от Института по изкуство Курто.
„Бромхолмското разпятие“, както го наричат историците, предполагаемо е съдържало фрагмент от кръста, на който е бил разпънат Христос. Реликвата е превърнала манастира в Бромхолм в популярно място за поклонничество.
Изображения на голямото разпятие в черен цвят със златни контури няколко пъти се среща в бромхолмския свитък и в него има едно директно споменаване на „бромхолмския кръст“.
Търнър смята, че е възможно собственикът на бромхолмския молитвен свитък, направен от два съединени къса пергамент, да е бил заможен поклонник.
През 70-те години на ХХ век реликвата била купена от частен колекционер.
Поклонниците редовно докосвали изображения на Исус на кръста и ги целували, за да може „непосредствено и мощно да изпитат Страстите Христови“, обяснява Търнър. Действително историкът е открила, че на бромхолмския свитък се виждат следи от подобно използване.
Търнър е успяла да оцени възрастта на документа по споменаването на „Йоан Халкидонски“ в него или на Джон Ъндърууд, предпоследния настоятел на Бромхолм. Страстен привърженик на Римокатолическата църква, Ъндърууд станал помощник-епископ на Норфолк през 1505 година, а през 1535-а загубил своята длъжност, така че е напълно вероятно свитъкът да е съставен между тези години.
Според изследването по-нататъшна връзка между свитъка, бромхолмското разпятие и Ъндърууд може да се установи чрез образа на петте рани, получени от Христос по време на неговото разпятие. Техни изображения се срещат в ръкописа.
Символите, представляващи петте рани на Христос, също са изобразени на гроба на Ъндърууд в Норич, независимо че те често може да се открият в църквите в Норфолк. Освен това петте рани били в центъра на ключови религиозни празници на Бромхолмския манастир – Страстната седмица и Въздвижението на Светия кръст.
По думите на Търнър първоначалният собственик на свитъка вероятно е бил „набожен“ и запознат с празниците на Бромхолм. Авторът смята, че той може да е бил покровител на манастира, член на местно семейство или приятел на Джон Ъндърууд.
Днес манастирът е в руини и се намира недалече от село Бактън. Изследователката смята, че бромхолмският кръст е бил пренесен в Лондон. За това се говори в писмо, написано през 1537 от Томас Кромуел до сър Ричард Саутуел, придворен от Норфолк. След това, по думите на Търнър, следите на това разпятие се губят. Тя добавя, че „предполагаемо той е бил унищожен в Лондон заедно с много други реликви, макар неговата съдба да остава неопределена“.
Новата неочаквана находка позволява да се предположи, че е възможно и почитаното от жителите на Норфолк разпятие да се срещне неочаквано в някоя частна колекция.
Работата на британската изследователка е публикувана в научното издание Journal of the British Archaeological Association.
