Както се оказва, историята на проклятието не е минала без завист, ревност и гняв, както и желанието на много вестници да поднесат на света сензация.
Хауърд Картър, британски археолог, открива гробницата на Тутанкамон на 4 ноември 1922 г. През февруари следващата година, заедно с британския египтолог Джордж Карнарвън, влиза в погребалната камера на момчето цар. Гробницата все още е непокътната и пълна със съкровища, включително саркофага с Тутанкамон, пише Telegraph.
Джордж Карнарвън. Снимка: Harry Burton / Public Domain
Но в рамките на шест седмици след откритието Карнарвън умира, след което следва серия от загадъчни смъртни случаи на хора, които или са работили при разкопките, или са посетили гробницата. В резултат много вестници започват да пишат статии, в които предполагат, че тези хора са били жертви на древно проклятие.
Според експерти обаче слухът за проклятието е бил провокиран от египтолога и журналист Артър Уейгъл, който се обидил, че сензационната история е попаднала в Times.
Надпревара за сензации
Уейгъл работел като кореспондент на Daily Mail и отразявал откриването на гробницата на Тутанкамон, пряко противопоставяйки се на опитите на Хауърд Картър и The Times да си присвоят цялата история.
Откриването на гробницата на Тутанкамон било най-голямото археологическо откритие в света, предизвикало вълнение в пресата и глобален пристъп на "тутанкамония". Вестници от цял свят изпратили своите журналисти в Долината на царете в Луксор с цел да предоставят на читателите последните новини и снимки на намерените съкровища.
Входът на гробницата на Тутанкамон. Снимка: Harry Burton / Public Domain
Но Картър се уплашил от пълчищата хора, събрани на мястото на разкопките, и се страхувал, че ще изглежда глупав, ако нещо се обърка или гробницата не оправдае очакванията след отварянето. Решен да контролира историята, той предложил на The Times цялата сензация, като по този начин се предпазвал от множеството други журналисти, поради което всички останали медии били силно възмутени.
На 16 февруари 1923 г., в деня на откриването на гробницата, Карнарвън се спуснал по стълбите към гробната камера и се пошегувал, че тъй като там има толкова много хора, той може да изнесе музикален концерт, оказвайки се вътре.
„Това много ядосало Уейгъл и той казал: „Ако Карнарвън влезе в гробницата с такова неуважение, той ще умре в рамките на шест седмици“, разказва Боб Бианки, експерт по историята на проклятието на Тутанкамон.
"Загадъчните" смъртни случаи
Сутринта на 5 април 1923 г. Карнарвън умира в хотел Continental-Savoy в Кайро от пневмония и отравяне на кръвта, причинени от ухапване от заразен комар.
През следващото десетилетие журналистите разглеждали всички смъртни случаи, свързани с гробницата, като свидетелства за проклятието:
• Шест седмици след смъртта на Карнарвън, друг посетител на гробницата, финансистът Джордж Джей Гулд, умира от подобна белодробна инфекция;
• Година по-късно Хю Евелин Уайт, египтолог, който присъства на отварянето на гробницата, се самоубива, оставяйки бележка, че е станал жертва на проклятието;
• През 1924 г. сър Арчибалд Дъглас Рийд се разболява на следващия ден след рентгенова снимка на мумията на Тутанкамон и умира три дни по-късно;
• Две години по-късно Аарон Амбър, американски египтолог, присъствал при отварянето на гробницата, загива при пожар в дома си.
• През април 1928 г. Артър Мейс, член на екипа за разкопки на Картър, умира от плеврит и пневмония в последните години от живота си.
• През 1929 г. Ричард Бетел, секретар на Карнарвън, умира при подозрителни обстоятелства.
Златната мина
"За вестниците тези екзотични смъртни случаи са били златна мина и те започнали да разпространяват истории за проклятието на Тутанкамон. Жадни за сензации репортери добавяли все нови и нови имена към списъка", отбелязва палеоантропологът Ела Ал-Шамахи.
Повечето учени подчертават, че много други хора, които са посетили гробницата или са помогнали за откриването ѝ, са живели дълъг и здрав живот, включително Картър, който умира от лимфом на Ходжкин през 1939 г. на 64-годишна възраст.
Хауърд Картър. Снимка: Chicago Daily News / Public Domain
Но когато канарчето на Картър е убито в къщата му от кобра, Уайгъл обвинява за това проклятието, като каза, че кралската кобра, същата като на маската на Тутанкамон, е влязла в къщата, за да си отмъсти.
„Всъщност някои от смъртните случаи може да са били причинени от бактерии от гробницата, които са поразили хора, вече страдащи от хронично белодробно заболяване“, заключават изследователите.
По-рано египтолозите направиха друго откритие. Те разбраха, че Тутанкамон е бил роден с друго име и дори древните египтяни го наричали по друг начин. Всъщност неговото „истинско“ име е било Тутанкатон, което е означавало „живото въплъщение на Атон“.
