Археолозите отдавна знаят за Великото въстание – битка между древните египтяни и царството на Птолемеите, продължила от 207 г. пр.н.е. до 184 г. пр.н.е., защото тя се споменава на Розетския камък и в други исторически текстове. Но сега археолозите най-накрая откриха точното място на една от битките.
През 2009 г. археолозите започнали разкопки на място, известно като Тел ел-Тимаи – там в делтата на Нил в Северен Египет се намирал древен гръко-римски град, наречен Тмуис. Разкопките били част от археологическия проект Tell Timai, действаща програма на Хавайския университет, която има за цел да научи повече за Тмуис и ролята, която той е имал в древен Египет. Изводите на учените са публикувани на 27 декември 2022 г. в Journal of Field Archaeology.
Разкопките разкрили свидетелства, че Тмуис бил „епицентър“ на жесток конфликт, но първоначално изследователите не били сигурни кой точно.
През следващото десетилетие били открити останките от множество сгради, които били изгорени до основи, както и скривалище с артефакти, включващи оръжия като балисти, заедно с монети и безглава статуя на царицата на Птолемеите Арсиноя II. Открито било и изобилие от непогребани древни човешки останки, разпръснати из града.
„Първоначално виждах неща, които събудиха любопитството ми, и започнах да осъзнавам, че гледаме слой на разрушение – казва пред Live Science Джей Силвърщайн, съдиректор на проекта на Tell Timai, археолог и старши преподавател в университета Нотингам Трент (Великобритания). – И тогава започнахме да намираме тела."
Периодът на Птолемеите (304 – 30 г. пр.н.е.) започва от Птолемей I Сотер, един от генералите на Александър Македонски. Розетският камък съдържа указ, написан през 196 г. пр.н.е., при управлението на фараона Птолемей V, когато тече Великото въстание.
Както преди, така и след като Птолемеите поемат управлението, древните египтяни са педантични, когато става въпрос за погребване на мъртвите, дори създавали сложни подземни работилници за балсамиране, като наскоро откритата в Сакара.
„В Египет се обръща голямо внимание на погребването на мъртвите, затова фактът, че хората не са били погребани, говори много. Всички тези находки говореха, че тук се е случило някакво историческо събитие и ние трябваше да разберем какво е то“, казва Силвърщайн.
Самоличността на загиналите обаче не е изяснена. „Непогребаните мъртви може да са гърци, живели в Тмуис, които са били застигнати от жестокостта на въстанието, или египтяни, които са загинали, защитавайки града“, пишат изследователите.
Използвайки някои от артефактите от обекта, включително монети, заедно с откриването на изоставен комплекс от пещи, където се е произвеждала керамика, археолозите биха могли по-добре да определят периода от време на битката въз основа на това кога са сечени монетите.
По време на разкопките учените открили фрагменти от вносни гръцки изделия и парчета керамика, чиито стилове им помогнали да определят, че керамиката вероятно датира от царството на Птолемеите.
В комплекса от пещи археолозите били изненадани да открият останките на мъж в пещ със стърчащи крака. „Възможно е той да е пропълзял в неработещата пещ, за да се опита да се скрие [по време на нападение]“, казва Силвърщайн.
Историческите текстове също така потвърждават, че пещите били закрити към края на ранния Птолемеев период, когато египтяните неуспешно се опитвали да се освободят от управлението на Птолемеите по време на Великото въстание. Пещите, които са останали и са открити по време на разкопките, са били „отсечени на едно ниво“, предлагайки повече доказателства, че на мястото е извършено нападение.
„Доказателствата за конфликт и разрушение в северната част на Тмуис са недвусмислени и моментът е бил добре избран… и по такъв начин съвпада с Великото въстание“, пишат авторите на изследването.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Как 2000-годишният Розетски камък отключи древни текстове
