Международен екип учени под ръководството на археолози от Freie Universität Berlin, откри укрепени праисторически селища в далечен регион на Сибир. Резултатите от техните изследвания разкриват, че ловци събирачи в Сибир са изградили сложни защитни структури около своите селища преди 8000 години.
ОЩЕ: Долменът Менга се оказа едно от най-великите инженерни творения на неолита
Това откритие променя нашето разбиране за ранните човешки общества, оспорвайки идеята, че едва с появата на селското стопанство хората са започнали да изграждат постоянни селища с монументална архитектура и развити сложни социални структури, съобщава Phys.org. Изследването е публикувано в списание Antiquity.
Разследването било съсредоточено върху укрепеното селище Амния, признато за най-северното укрепление от каменната ера в Евразия, където екипът от изследователи провел теренна работа през 2019 г.
Таня Шрайбер, археолог от Института по праисторическа археология в Берлин и съавтор на изследването, обяснява: „Чрез подробни археологически изследвания в Амния събрахме проби за радиовъглеродно датиране, потвърждавайки праисторическата възраст на обекта и установявайки го като световен. Нашите нови палеоботанични и стратиграфски изследвания разкриват, че жителите на Западен Сибир са водили сложен начин на живот, основан на изобилните ресурси на тайгата.“
Праисторическите обитатели са ловили риба от река Амния и са ловували лосове и северни елени, използвайки копия от кост и каменни върхове. За да запазят излишъка си от рибено масло и месо, те изработили изящно украсена керамика.
Към днешна дата са известни приблизително 10 укрепени обекта от каменната ера, с къщи-ями и заобиколени от земни стени и дървени палисади, което предполага напреднали архитектурни и защитни способности. Това откритие оспорва традиционната гледна точка, че постоянните селища, придружени от защитни структури, са се появили едва със земеделските общества, като по този начин опровергава идеята, че земеделието и животновъдството са били предпоставка за сложността на обществото.
Сибирските открития, заедно с други глобални примери като Гьобекли тепе в Анадола, допринасят за по-широка преоценка на еволюционистките представи, които предполагат линейно развитие на обществата от прости към сложни.
В различни части на света, от Корейския полуостров до Скандинавия, общностите на ловците и събирачите са създали големи селища, като са използвали водни ресурси. Изобилието от природни ресурси в сибирската тайга, като годишни рибни пасажи и мигриращи стада, вероятно е изиграло решаваща роля за появата на крепостите на ловците и събирачите.
ОЩЕ: Свидетел на легендарна битка. Археолози откриха древния град Джалула в Ирак
Укрепените селища с изглед към реки може да са служили като стратегически места за контрол и използване на продуктивни места за риболов. Съревнователният характер, произтичащ от съхранението на ресурси и увеличеното население, е очевиден в тези праисторически конструкции, преобръщайки предишните предположения, че конкуренцията и конфликтите са отсъствали в обществата на ловците и събирачите.
Констатациите подчертават разнообразието от пътища, довели до сложни обществени организации, отразени в появата на монументални конструкции като сибирските крепости. Те също така подчертават значението на местните условия на околната среда при оформянето на траекториите на човешките общества.
