Римският град Марцианопол (днешна Девня) в Североизточна България, изглежда, е възникнал като тракийско селище. По-късно е заселен от елинизирани преселници от Мала Азия и е наречен Партенопол, пише Arkeonews.
Римският Марцианопол е създаден около 106 г. от н.е. след кампаниите на Траян в Дакия на север. Селището е кръстено на сестра му Улпия Марциана. На кръстопътя между Одесос (днешна Варна), Дуросторум и Никополис ад Иструм, както и местоположението на изобилни извори, Марцианопол се превръща в стратегически важно селище.
ОЩЕ: Светилище на Асклепий, споменато от Павзаний, е открито в древногръцкия Епидавър
Административните реформи на Диоклециан в края на трети век разделят Долна Мизия на Втора Мизия и Малка Скития, като Марцианопол служи като административна столица на първата. Марцианопол преживява най-проспериращия си период през средата на четвърти век. От 367 до 369 г. от н.е. източният император Валент използва Марцианопол като своя зимна квартира по време на кампании срещу нашествията на вестготите в региона. През това време той служи като временна столица на Източната империя.
В останките на сграда са открити подови мозайки с раннохристиянски мотиви. Археолозите все още не са сигурни далитова е била обществена сграда, или е принадлежала на богат римски гражданин. Ориентировъчната датировка на мозайките е първата половина на IV век.
Находките от настоящия археологически сезон в Девня съдържат още хиляда бронзови монети, няколко глинени лампи и два глинени съда, които очакват научна обработка и реставрация.
През изминалия археологически сезон изследователите са реставрирали бронзови съдове, открити през 90-те години на миналия век в гробница с тухлени стени, датираща от края на II – началото на III век.
Съдовете са с ритуално предназначение и са свързани с личността на погребания, казва директорът на Музея на мозайките Иван Сутев.
Те са богато украсени, а изработката е изящна, допълва той. Находката включва съд за течности като жертва на божество и кана за вино с трилистно устие (ойнохое). Заедно с тях е открит и обикновен кухненски тиган. Всичко това кара археолозите да предполагат, че в гробницата може да е бил положен римски гражданин на Марцианопол, но той може да е имал по-специфични функции: войник, готвач или дори свещеник, коментира Сутев.
ОЩЕ: Схватка между змия и жаба е следа от неизвестен езически култ
Керамиката, открита в околностите на базиликата по време на разкопки през 2023 г., е реставрирана. Сред тях са мортариум за течности и изящна тенджера с форма на кратер за течности. Те бяха разположени в конструкцията с мозаечни подове. Разпръснати по пода са намерени и монети от времето на император Теодосий II.
През 447 г. хуните на Атила превземат и разрушават Марцианопол, след като завладяват целия Балкански полуостров, но не успяват да превземат Константинопол. Това се установява от 20 златни монети, разпръснати по пода на изследваната сграда. От едната страна на монетите е изображението на Теодосий II, а от другата е богинята покровителка на Константинопол. Сред монетите, открити по време на разкопките на Марцианопол, са тези от основаването на града през втори век. Последните са датирани от шести век, около времето на император Юстиниан.
