В гробница от бронзовата епоха археолозите са открили тайна камера, в която древните жители на Балеарските острови са скрили човешка коса. Анализът показал, че собствениците на косата са злоупотребявали с наркотици.
Моментът на началото на колонизацията на Балеарските острови (Испания) е сложен въпрос. Със сигурност се знае, че двата големи острова (Майорка и Менорка) са били постоянно обитавани едва от втората половина на III хилядолетие пр.н.е., през късната медна и ранната бронзова епоха.
Към началото на II хилядолетие пр.н.е. там се е развила талайотската археологическа култура. Нейните носители са изградили талайоти (оттук и името) – мегалити от бронзовата епоха, чиито функции все още не са ясни на учените. Някои смятат, че това е религиозна структура, други – че е отбранително съоръжение.
Но само на един остров – Менорка – се среща особен тип мегалитни съоръжения. Това са навети – гробници, оформени като преобърнати лодки. Понякога наветите са изграждани около естествена пещера, която по този начин се превръщала в погребална камера.
Кървава луна на средновековни монаси изясни причините за Малкия ледников период
Вътрешността на пещерата Ес Кариткс ASOME-Universitat Autònoma de Barcelona
Една от тези гробници е пещерата Ес Кариткс (Es Càrritx), открита непокътната от спелеолози през 1995 г. Първите следи от човешко присъствие в тази пещера се появяват преди 3600 години. Съдейки по находките, там са се извършвали някакви ритуали, но първоначално никой не е бил погребван.
Пещерата се превърнала в гробница след 200 – 250 години. За тази цел хората използвали Es Carritx до около 800 г. пр.н.е. и в нея били открити телата на 210 души. През последните 300 години мъртвите там са били погребвани с доста необичаен ритуал. Кичур коса на мъртвия човек била боядисвана с растителна боя, след това тя била отрязвана възможно най-близо до кожата и поставяна в дървена кутия. Кутията понякога била украсена с резба и оставяна до тялото.
Въпреки че пещерата била смятана за доста добре изучена, археолозите наскоро се натъкнали на тайна камера в гробницата. Това е изкуствена ниша в най-отдалечената част на пещерата, покрита с каменна плоча отгоре. В тайника изследователите открили няколко дървени кутии с боядисани кичури коса, а също редица дървени и бронзови изделия, които биха могли да бъдат част от погребалния инвентар.
Археолози доказаха връзката между цар Соломон и Савското царство
Кичур коса, скрит в тайника ASOME-Universitat Autònoma de Barcelona
Учени под ръководството на Елиза Гера-Доце от университета във Валядолид (Испания) са изследвали откритата човешка коса с помощта на високоефективна течностна хроматография и масспектрометрия с висока резолюция. Резултатите от работата им са публикувани в списание Scientific Reports.
Във всички образци от коса авторите на изследването са открили скополамин, ефедрин и атропин – растителни алкалоиди. Атропинът и скополаминът могат да причинят бълнуване, халюцинации и изменено сетивно възприятие. Ефедринът е стимулант, който се получава от някои видове храсти и иглолистни. Той може да предизвика възбуда, да повиши бдителността и физическата активност.
Изследователите предполагат, че наличието на тези алкалоиди може да се свърже с употребата на определени растения, като лечебна мандрагора (Mandragora autumnalis), бял блян (Hyoscyamus albus) или обикновен татул (Datura stramonium), както и крехка ефедра (Ephedra fragilis).
Тези находки са първото пряко свидетелство за употреба на наркотици в праисторическа Европа. Всички предишни предположения за подобни практики се основавали на косвени доказателства, като следи от опиум върху съдове от бронзовия век, находки на останки от наркотични растения в ритуален контекст или в скална живопис.
Томография на древноегипетска мумия откри признаци на смъртоносна болест
Дървен гребен, открит в същия тайник като контейнерите за коса Peter Witte, ASOME-Universitat Autònoma de Barcelona
Съдейки по дължината на косите, собствениците им са употребявали тези опиати постоянно поне година преди смъртта и дори много повече. Авторите на работата предполагат, че халюциногените са били използвани като част от ритуални дейности, а хората, чиито коси са изследвали, са били жреци.
Това според учените обяснява факта, че само няколко контейнера с кичури са били взети от обичайното им място (до тялото на покойника) и скрити в тайника. Може би са принадлежали на някои специални хора – знаменити жреци или владетели.
Около 800 г. пр.н.е. животът на населението на Балеарските острови се е променил драстично. Археолозите отбелязват демографски ръст, както и проникването на носители на други култури на островите – например финикийци.
Авторите на работата предполагат, че в такава ситуация някои хора, които не са искали да се откажат от древните традиции, са скрили колекция от ритуални предмети, принадлежащи на определени членове на общността, с надеждата, че в бъдеще ще бъде възможно да се възстанови бившият социален ред. И най-доброто място за гарантиране на безопасността на колекцията се е оказало в дълбините на гробницата на предците.
