Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Откриха най-стария оцелял анатомичен атлас

08 септември 2020, 19:15 часа • 2600 прочитания

Поредица от 2200-годишни китайски текстове, написани върху коприна и намерени заровени в древни гробници, съдържат най-стария оцелял анатомичен атлас, предаде БГНЕС.

Текстовете са открити през 70-те години в гробници в Мавандуй в южния централен Китай, съобщава „Лайф Сайънс“. Гробниците принадлежали на маркиз Дай, съпругата му лейди Дай и техния син. Текстовете са истинско предизвикателство за разчитане и използват термина „меридиан“ за обозначаване на части от човешкото тяло. В статия, публикувана на 1 септември в списанието „The Anatomical Record“, изследователски екип, ръководен от Вивиан Шоу, преподавател по анатомия в университета Бангор в Уелс, Великобритания, твърди, че тези текстове "са най-старият оцелял анатомичен атлас в света“.

Освен това текстовете "както предхождат, така и дават информация за по-късните акупунктурни текстове, които са в основата на акупунктурната практика през следващите две хилядолетия", твърдят изследователите.

Текстовете, написани с китайски йероглифи, са трудни за разбиране. „Уменията, необходими за тяхното тълкуване, са разнообразни, което изисква от изследователя първо да умее да чете оригинален китайски и второ - да извърши анатомични изследвания, които позволяват преразглеждане на структурите, за които се отнасят текстовете“, пишат изследователите в статията.

Но ако текстовете се прочетат внимателно, може да се види, че „меридианите“ се отнасят до части от човешкото тяло. Например, в текста се казва, че един от меридианите започва „в центъра на дланта, минава по предмишницата между двете кости, като следва право по сухожилията, пътува под сухожилието на бицепса, до подмишницата, и сец със сърцето." Изследователите твърдят, че това описание на "меридиан" всъщност се отнася до пътя на лакътната артерия, основния кръвоносен съд на предмишницата.

Друг пример от древния текст описва "меридиан" в стъпалото, който "започва от големия пръст и минава по медиалната повърхност на крака и бедрото. Свързва се в глезена, коляното и бедрото. Той пътува по адукторите на бедрото и покрива корема." Този "меридиан" всъщност описва "пътя на дългата сафенозна вена", канал, който пренася кръв от краката обратно към сърцето, пишат изследователите.

Екипът заключава, че текстовете „представляват най-ранния оцелял анатомичен атлас, предназначен да предостави кратко описание на човешкото тяло за студенти и практикуващи медицина в древен Китай“.

Докато човешкото тяло и останките на предците са били считани за свещени в древен Китай, на останките на нарушителите на закона не винаги е отдавана такава чест. Изследователите смятат, че древните китайски медицински изследователи са дисектирали труповете на затворници, за да могат да разберат човешката анатомия. Например Хан Шу (Книга на Хан), том, който обхваща историята на династията Хан, описва дисекцията на престъпника Ван Сун Цин през 16 г. сл. Хр., отбелязват изследователите.

Досега се смяташе, че най-старият анатомичен атлас на човешкото тяло е от Гърция, съставен от древногръцки лекари като Херофил (335–280 г. пр. н. е.) и Еразистрат (304 - ок. 250 пр. н. е.), Но повечето от текстовете им са загубени и са известни само от това, което други древни писатели са писали за тях. В резултат на това китайските текстове са най-ранният оцелял анатомичен атлас, казват изследователите.

Вивиан Ло, старши преподавател и ръководител на Китайския център за здраве и хуманност на Университетския колеж в Лондон, която не е свързана с изследването, заяви, че се колебае да използва думата „атлас“, за да опише тези текстове, и смята, че „карта“ или "диаграма" е по-подходящ термин. Ло каза, че терминът "атлас" се използва по-често през 17-ти и 18-ти век и не изглежда подходящо да се прилага за текст на възраст 2200 години. Ло също отбеляза, че някои от находките, обсъждани в статията - като факта, че затворниците са били дисектирани, за да предоставят анатомична информация - са били публикувани от други изследователи и преди.

Снимка: архив

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес