Откриването на човешки останки на възраст 45 000 години в пещерата "Бачо Киро" в България принуди учените да преразгледат съществуващата теория, според която първите представители на Homo Sapiens са дошли в Евразия от Африка. Останките от "Бачо Киро" са най-старите кости на хоминини от горния палеолит, откривани някога в Европа. Изследователи от университетите в Болоня и Падуа са ги изучавали в продължение на седем години, преди да публикуват нова теория за заселването на съвременните хора на планетата. Изводите са публикувани в изданието Genome Biology and Evolution.
Анализът на намерените костни фрагменти е установил, че хората, на които са принадлежали, генетично са по-тясно свързани с хората от Източна Азия от този период, отколкото с жителите на Африканския континент. Това означава, че миграционните пътища на първите съвременни хора в Евразия са били по-сложни, отколкото е прието да се смята.
По-рано специалистите от Института за еволюционна антропология на „Макс Планк“ установиха, че хоминините, чиито останки са открити в България, не само са пристигнали по-рано от Африка в Евразия от официално приетата дата, но и са успели да предадат своите гени на жителите на Източна Азия, както и да се кръстосат с неандерталци.
Първите хора са тръгнали от пещерата "Бачо Киро"
Това е могло да се случи само ако миграцията на хора от Африка е била постоянна, но след това по някаква причина е прекъснала внезапно.
„Преди около 45 хиляди години нова вълна на експанзия е излязла от Африка и е завладяла широка територия от Европа до Източна Азия и Океания. Тези хора са ни оставили методи за създаване на инструменти, известни от ранния горен палеолит“, казва молекулярният антрополог Леонардо Валини от университета в Падуа.
Според учените колонизацията на Евразия от нашия вид е настъпила в резултат на няколко вълни на активна експанзия, които са завършвали с частично измиране. Разпространението на всички вълни, според учените, се е осъществявало от един център – прародина на всички евразийци. Тя се е образувала, след като Homo Sapiens за първи път напуснал Африка преди около 60-70 хиляди години. Според антрополозите точното местоположение на този център все още не е известно, но смятат, че трябва да се търси в Близкия изток и Арабския полуостров.
Схема на заселването на Евразия. Оранжево – първата вълна (преди повече от 45 хиляди години), червено – втората вълна (преди около 45 хиляди години), синьо – третата вълна (преди около 38 хиляди години). Leonardo Vallini, Giulia Marciani
Първата експанзия е извършена преди повече от 45 хиляди години и е завършила с неуспех. Останките на единствения представител (по-точно единствената представителка) на тази миграционна вълна са открити в град Злати Кун в Чехия. Генетичният анализ на черепа на женските останки не е показал връзки нито със съвременните европейци, нито със съвременните азиатци. Тоест жената е принадлежала към европейска популация на Homo Sapiens, която е изчезнала безследно.
Както отбелязват изследователите, съдбата на втората вълна се оказала различна: Очевидно тези, които са отишли в Азия, са просперирали. Гените на тези хора все още могат да бъдат проследени в нашите съвременници. В Европа обаче се е случило някакво събитие, поради което миграцията към тези територии е спряла. От европейската част на тази миграционна вълна не е останало почти нищо освен отделни находки – останките от Бачо Киро в България, от Пештера-ку-Оасе в Румъния и някои други. Учените отбелязват, че последните неандерталци са изчезнали приблизително по същото време.
„Любопитно е да се отбележи, че последните неандерталци също са изчезнали в Европа приблизително по същото време“, казва Джулия Маркиани, археолог от Университета в Болоня.
„Накрая, последната експанзия се е случила преди около 38 000 години. Тези заселници повторно са колонизирали Европа от същия център, чието местоположение предстои да се уточни“, допълва Лука Пагани, съавтор на изследването от университета в Падуа.
Антрополозите смятат, че в Европа е имало само редки, случайни взаимодействия между новите заселници и оцелелите потомци на колонизаторите от втората вълна. Обширно и масово смесване между представители на двете вълни се е случило само в Сибир и е довело до създаването на специален генотип, известен като Древен северноевразийски (Ancient North Eurasian). Тези заселници по-късно станали предци на коренните народи на Америка.
Учените свързват третата вълна на колонизация с културните находки от горния (късен) палеолит. Изследователите отбелязват, че те се различават значително от находките от началния горен палеолит от втората вълна.
„Забележително е, че от културна гледна точка новите каменни оръдия от горния палеолит често са представяни като независима разработка, а не като развитие на вече съществуваща в Европа технология. Приятно е да се види, че комплексен сценарий обединява генетичните и културните данни“, отбелязва Телмо Пиевани от университета в Падуа.
Учените планират да продължат работата си, за да установят къде се е намирал центърът – единна прародина на евразийците. Освен това изследователите искат да разберат какви причини са предивикали всяка една от вълните на разселване.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Останки на най-древните балкански неандерталци са открити в Сърбия
