Останките от древна маймуна помагат на учените да разберат повече за еволюцията на мозъка на човека, пише АФП.
Приматът е живял преди 20 милиона години в Андите. Той е бил толкова малък, че би се побрал в ръката на човек.
В изследване, публикувано в сряда в списание Сайънс Адвансес (Science Advances), учени от Китай и САЩ показват използването на изображения с висока резолюция от изследването на вкаменения череп на маймуната, наречена Chilecebus.
Едно от ключовите открития е, че за разлика от досегашните схващания, че размерът на мозъка на приматите прогресивно е нараствал, най-новите данни са, че е следвал по-неравномерен път, предаде БГНЕС.
Науката разделя приматите на две групи - такива от Стария свят, от които е произлязъл човешкия вид и такива от Новия свят, което са Северна и Южна Америка и Океания.
"Виждаме поредица от епизоди, в които увеличаването на размера на мозъка на тези групи е факт, но и епизоди, в които има намаление на размера при някои групи.", казва един от учените, изготвили доклада Джон Флин от Американския музей по природознание.
Изследователите, които са ръководени от Шиджун Ни от Китайската академия на науките, използвали рентгенови снимки и ядрено-магнитен резонанс, за да разгледат черепа на Chilecebus и да определят вътрешната му структура.
Вкамененият череп е датиран точно, защото е открит сред вулканични скали. Като го поставили редом с други видове в по-голямо семейно дърво, учените заключили, че уголемяването на мозъка е настъпвало като повторяем и независим процес в еволюцията на човекоподобните.
Въпреки че Chilecebus е с размера на днешните маймуни мармозетки, за разлика от тях древният примат е имал няколко мозъчни гънки, предполагащи по-високо ниво на когнитивни способности - с други думи, размерът на мозъка невинаги е свързан с напредък в еволюцията.
Снимка: архив
