Оловен снаряд за прашка, изписан с името на Юлий Цезар и иберо-римския град Ипска е открит в провинцията Монтиля, Андалусия, Южна Испания.
Това е първото откритие на такъв тип снаряд на Иберийския полуостров с надпис на името на Гай Юлий Цезар, съкратено CAES. Това е и първият снаряд, надписан с името на мястото Ipsca – всъщност това е първият топоним на който и да е римски град в Испания, намиран някога, изписан върху снаряд за прашка, пише Arkeonews.
Good morning, pass it on pic.twitter.com/d1xG8tmBnn
— Stone Age Herbalist (@Paracelsus1092) January 5, 2024
Откритието станало възможно благодарение на задълбоченото проучване на снаряда, проведено от Хавиер Моралехо и Хесус Роблес от Автономния университет в Мадрид, заедно с Антонио Морено от Археологическия музей на Кабра и Хосе Антонио Морена от Музея на историята на Баена. Тяхната работа вече е публикувана в научното списание Zephyrus на Университета в Саламанка.
Снарядът за оловна прашка е намерен на 19 километра от Баена, в провинцията Монтиля – испанска община с около 23 хиляди жители, разположена в автономната област Андалусия. Градът е разположен на средна височина от 372 метра над морското равнище и на 49 километра от Кордоба. Ужасният последен сблъсък на гражданската война вероятно се е състоял в неговите кампании – битката при Мунда – която довежда Юлий Цезар тук срещу синовете на Помпей през 45 г. пр.н.е.
ОЩЕ: Най-старата фабрика за военни оръжия в света е съществувала преди 7200 години
През 45 г. пр.н.е. оцелелите синове на Юлий Цезар и Помпей – Гней и Секст Помпей, водят последната битка от гражданската си война в провинцията. Точното местоположение на битката при Мунда отдавна се обсъжда, като районът на Монтиля е един от водещите претенденти. Откриването на оловния снаряд подкрепя тази теория и потвърждава съюза на Ипска с фракцията на Цезар.
Снарядът е с форма на жълъд, със заострени краища. Той е с размери 4,5 сантиметра дължина, 2 сантиметра ширина и 1,7 сантиметра височина, а теглото му е 71,1 грама. И носи два надписа, в релеф: IPSCA и CAES.
Надписи върху оловни снаряди за прашка (glandes inscriptae) са използвани за първи път през V век пр.н.е. в Гърция, а традицията продължава през ранната римска имперска епоха. Глинените форми, използвани за производството на снарядите, са издълбани, така че снарядът, след като се втвърди, получава релефен надпис. Надписите обикновено включват името на създателя, военния командир, легиона или мястото, където трябва да бъдат използвани.
През цялата история прашката придобива популярност като оръжие в Древна Гърция и Римската епоха.
