Печалната история на туристическа експедиция, водена от Игор Дятлов, при която преди 64 години загиват девет души, все още е обвита в много мистерии. Въпреки че разследващите органи обвиняват за инцидента комбинация от фактори и метеорологични условия, привържениците на алтернативните версии намират поредните доказателства за своята правота. Сега изследователите на трагедията са изказали нови аргументи в полза на нейната техногенна природа.
Припомняме, че през февруари 1959 г. група туристи изкачват планините Отортен и Ойка-Чакур. По пътя, при не напълно установени обстоятелства, на връх Холатчахъл (надморска височина 1079 метра на хребета Поясови камен), експедицията загива почти в пълен състав. Единственият оцелял участник – Юрий Юдин – напуска маршрута поради заболяване преди началото на активната част от похода. Картината на случилото се е възстановена от издирвателни групи и разследващи органи седмици след инцидента.
Откриха първото доказателство за смъртта на групата на Дятлов от лавина
Най-тиражираната версия е, че през нощта върху палатката на туристите се е стоварила малка лавина или сняг. Дезориентираните младежи спешно се евакуирали, без да имат време да се облекат, страхувайки се от последващо срутване. В силния студ през нощта те се опитали да създадат временен лагер надолу по склона, но последователно замръзвали. По някаква причина някои се отделили от останалата част от групата – може би за да намерят онези, които са се отклонили или са били ранени. Трима паднали в корито на река, скрито под слой сняг.
Но редица свидетелства така и не са получили обяснение, а някои факти от разследването са представени в документите с противоречия. Поради това има много алтернативни версии за случилото се. Обикновено всяка от тях или модифицира основната, или изгражда напълно различна хипотеза, понякога върху ненаучни или просто неподкрепени предпоставки. Например шпионски, уфологични и други конспиративни „клонове“ на версиите.
Както съобщава „Комерсант“, една от тези хипотези за пореден път е била изразена от изследователи на смъртта на туристическата група Дятлов на пресконференция на 25 януари. На нея се изказал и Вадим Скибински, който защитавал версията за причинена от човека катастрофа. По думите му експедицията е била изгонена от палатката от експлозия на аварирала ракета, а след това хората са били отровени от компонентите на нейното гориво. Именно поради това опитните туристи се държали нелогично: слезли под лавината, което не е трябвало да правят, и бързо замръзнали.
Като потвърждение на тази хипотеза се предлагат следните факти. Първо, според някои свидетелства кожата на загиналите имала жълтеникав оттенък. Това може да се обясни както с въздействие на слънцето върху замръзналата плът, така и да бъде симптом на отравяне с пари на азотна киселина.
63 години след трагедията: Какво уби групата на Дятлов?
Второ, на мястото, където е намерена разкъсаната палатка, имало по-малко сняг, отколкото трябвало да има при падане на лавина или пласт. Според свидетелствата на някои участници в групите за издирване там „стърчали камъни“, въпреки че дебелината на снега се оценява на 2,5 метра, а склонът бил полегат и не много каменист.
Трето, в местността, където минавал маршрутът на експедицията на Дятлов, през януари и февруари 1959 г. многократно били наблюдавани огнени топки. Те били видени веднъж от членове на спасителните екипи на 17 февруари. Това може да са били прелитащи над планините ракети, изстреляни от полигон в село Полярни.
И накрая, четвърто, следите от напусналите палатката туристи започват на 10 – 50 метра от нея и са много ясни, сякаш снегът се е стопил, когато са стъпвали върху него. Според Скибински това говори за въздействието на облак от ракетен окислител на базата на азотна киселина: огнена топка би оставила кръгла или овална следа, а облакът може да е бил и с неправилна форма. А температурата на въздуха в онази нощ, според метеорологичните наблюдения, не е била повече от 20 градуса под нулата.
Заслужава да се отбележи, че всички гореизложени аргументи се основават на косвени свидетелства и свободна интерпретация на данни от архива на разследването. Това до голяма степен се дължи на общата непълнота на документите, свързани със смъртта на туристическата група на Дятлов.
Такова ниско качество на документацията може да се обясни или със зъл умисъл (удобно е и оставя поле за въображение), или с давност, както и с липсата на професионализъм на издирвателните екипи и разследващите органи.
Хипотезата за взрив на ракета в планините на Северен Урал, разбира се, има право на живот. За потвърждаването ѝ обаче са нужни улики – поне отломки от ракетата или допълнителен химически анализ на материал от мястото на инцидента. Теоретично в онези години и в онзи край може да е тествана P-12, в който синтетичен терпентин служи като гориво, а разтвор на азотен тетраоксид в азотна киселина служи като окислител. Но въпреки твърденията на Скибински, че е имало шест изстрелвания през януари-февруари 1959 г., няма документални потвърждения и официални коментари.
Вторият превал Дятлов: Подобна трагедия се случва и преди 50 години
Тайната на Чивруайския проход също не дава мира на съвременниците от половин век – мистериозната история за смъртта на 10 студенти е наричана „вторият превал Дятлов“. Но има ли наистина мистерия в нея? И защо не могат да забравят трагедията и търсят в нея загадъчна предистория?
Преди 50 години 10 скиори, студенти и докторанти от Куйбишев тръгват на зимен поход до Колския полуостров – така решават да отбележат края на сесията. Групата се състои от опитни туристи, сред които шестима първокурсници.
На 25 януари 1973 година групата напуска село Ревда и тръгва на ски към Чивруайския превал. До 31 януари, според съгласувания маршрут, те трябвало да се върнат в Кировск. Но на 27 януари групата изчезва. Младежите вървели покрай Сейдозеро, изкачили се по река Чивруай, спрели за почивка. И тогава – неизвестно защо – през нощта се качили на платото. Групата не влиза повече във връзка и ден по-късно по същия маршрут тръгват скиори от Московския авиационен институт. Те виждат ужасна картина: замръзнала ръка стърчи от снежна преспа. Това бил водачът на изчезналата група Михаил Кузнецов. Туристите започнали да копаят и намерили още четири тела. Останалите са открити много по-късно.
Обелиск на мястото на Чивруайската трагедия, близо до мястото, където са открити телата на петима от туристите с неразпъната палатка. Снимка: StudioTrailers / CC BY-SA 3.0
Според официалната версия младежите са загинали от хипотермия, причина за която били няколко грешни решения, чиито мотиви остават неизвестни:
• след тежък дневен преход групата решава да изкачи превала при свечеряване, ниски температури и силен вятър отзад, което затруднява връщането;
• избраният маршрут на изкачване затруднява намирането на мястото на слизане от превала;
• изправена пред трудни условия, групата се разделя на две части по пет души, едната, оставяйки оборудването, продължава да се движи, за да разузнае маршрута или да търси помощ; сред останалите няма лидер, способен да организира оцеляването (например да опъне палатката, с която разполагат). Тези, които продължават да се движат, не успяват да се върнат поради вятъра; двама замръзват, докато се опитват да се върнат;
• Групата, която продължава да се движи, е без ски, така че след успешно (за трима туристи) спускане в долината, не могат да продължат по-нататък.
Осем години по-рано, през 1965 г., в същия район неочаквано настъпило лошо време изненадва група московски туристи. Те оцеляват благодарение на ръководството на своя водач, който настоява за разпъване на палатка, преодолявайки възраженията на другите. След края на тридневната буря мокрите и гладни туристи били открити от спасителите.
През 21. век интересът към Чивруайската трагедия се възражда. Тя привлича вниманието на медиите и ентусиастите, търсещи причините за смъртта на групата Дятлов през 1959 г., поради приликата между обстоятелствата на смъртта на двете групи.
