През по-голямата част от историята си Земята е била обитавана изключително от микроскопични организми. От новата работа на палеонтолозите следва, че рязкото увеличаване на размера на живите същества и появата на новите му форми се е случило преди около 600 милиона години - това съответства на разцвета на лантианската биота.
Населението на съвременната биосфера - голямо разнообразие от организми, от водорасли до бозайници - в по-голямата си част се състои от едри и многоклетъчни същества. Това обаче невинаги е било така: през по-голямата част от историята си Земята е била „планетата на микробите“.
В продължение на няколко милиарда години екосистемите на нашата планета са били бактериални постелки или филми, обитавани от едноклетъчни същества с размери в микрометри. Те са образували необичайно древни слоести структури – така наречените строматолити, които са оцелели под формата на вкаменелости и до днес. Но в даден момент населението на планетата рязко се изменило: за начало животът придобил значителни размери и станал многоклетъчен.
Светът преди човека: първа ли е нашата цивилизация на Земята?
Нова статия, публикувана от екип от китайски и британски учени в списание Geology, разглежда подробно най-старите големи организми. Оказва се, че появата им датира от първата половина на едиакарския период – те са живели на територията на съвременен Китай преди около 602 милиона години.
Обект на новото изследване станала така наречената лантианска биота. Тези изключително древни вкаменелости са открити близо до китайския град Сюнин (провинция Анхуей). Някои смятат, че лантианската биота е най-древната общност от макроскопични същества (тоест големи, видими с просто око). Други обаче дават палмата на първенството на още по-древни биоти – франсвилската или хуайнанската.
Всички тези биосфери са напълно различни от съвременната. Те изглеждат като нещо „извънземно“ и вероятно не са пряко свързани със съвременното население на Земята. Предполага се, че всички тези същества са възникнали бързо, образували много форми на живот, но скоро, с промяна на условията на околната среда, са изчезнали напълно.
Лантийската биота, извлечена от геолози от шисти, включва най-малко 18 различни вида. За разлика от своите предшественици, които по това време процъфтявали на Земята в продължение на няколко милиарда години, тези същества станали многоклетъчни и се оказали много по-големи.
Съжителствали ли са нашите предци с динозаврите?
„Макроскопичните организми на лантианската биота според съвременните стандарти са доста малки - казва Янг Чуан, съавтор на новата статия. - Дължината им е достигала само няколко сантиметра. Но еволюционният преход от размери в микрони към сантиметри е бил огромен пробив в историята на развитието на живота.“
Учените отбелязват, че лантианската биота включва обитатели на морското дъно, както водорасли (като Flabellophyton sp.), така и предполагаеми многоклетъчни животни.
Скоро лантианската биота била заменена от още по-разнообразната и голяма, но не по-малко загадъчна едиакарска биота. Такава е била открита в различни части на планетата: към нея се отнасят, да речем, същества с трилъчева симетрия (например трибрахидиум) и мистериозни фрактални рангеоморфи. Размерът на едиакарската биота е бил много по-голям – чак до един или два метра. С началото на палеозойската ера тези мистериозни същества също изчезнали – оттам нататък над Земята доминирали много по-познати същества.
ОЩЕ: Вкаменелости от XXI век: какво ще открият археолозите на бъдещето за нас?
