Интензивната употреба на хидрохлоротиазид увеличава риска от различни видове рак – рак на кожата, меланома и карцином на кожата. С тази тема се занимават две научни публикации от различни научни колективи – един в Испания и един в Дания. Но датската публикация всъщност не се занимава с ефекта, а с това как се променя отношението към лекарството след излизане на други научни публикации за повишен риск от рак при продължителна употреба на препарата.
И двете статии всъщност подкрепят научни материали, един от авторите на които е проф. д-р Георги Чернев, ръководител на кожната клиника в МВР болница.
Проучванията
Хидрохлоротиазид е диуретично лекарство, често използвано за лечение на високо кръвно налягане и подуване поради натрупване на течности. Други приложения включват лечение на безвкусен диабет и бъбречна тубулна ацидоза и за намаляване на риска от камъни в бъбреците при тези с високо ниво на калций в урината.
Съгласно испанската публикация, са проведени две отделни проучвания, като са сравнявани данни за пациенти от различни медицински бази данни в Испания. Заключението е, че редовната употреба с натрупване на хидрохлоротиазид като монотерапия води до увеличен риск от кератиноцитен рак.
При датското проучване нещата са още по-интересни. Заради предишни публикации за повишен риск от развитие на карцином на кожата, сега е обхванат период от 4 години – от януари, 2016 година до септември, 2020 година, в който се наблюдава намаление от 44% на използването на хидрохлоротиазид като лечебно средство в монотерапия що се отнася до високо кръвно налягане. Съответно се наблюдава и по-ясно изразено намаление на употребата на лекарството при по-млади пациенти и при пациенти с история на рак на кожата.
Коментар на проф. Чернев
Хидрохлоротиазидът в споменатите международни публикации е разглеждан като рисков медикамент по отношение на развитието на кератиноцитни форми на рак. От доста време това е обозначено и във всяка листовка на медикаменти, които съдържат хидрохлоротиазид, но и в тези, които съдържат хидрохлоротиазид в комбинация със сартан.
"Възприема се като нещо нормално... рак като страничен ефект. Официално".
Кератиноцитните форми на кожен рак са определено по-малко опасни от меланоцитните ракови форми (като меланома например), за които нашият екип представи важни данни в предходното ви интервю по темата. Убедени сме, че в близко бъдеще и този страничен ефект ще бъде отразен в листовката за странични ефекти на въпросните лекарства.
Тези реакции/ ефекти са вече каталогизирани като странични ефекти в Springer Nature/ Reactions weekly. Има засилващо се мнение, че е само въпрос на технологично време , данните да бъдат отразени в листовките на медикаментите. Към момента явно позицията на контролните органи е изчаквателна.
Българският принос се състои основно и предимно в идентификацията на следната антихипертензивна комбинация като потенциално рискова: хидрохлоротиазид и сартан в един препарат, както и сартаните като мономедикация. Считаме, че потенциалното замърсяване на сартаните с нитрозамини допълнително би могло да допринесе за потенцирането както на меланоми, така също и на базоклетъчни карциноми. Именно този мутагенен/ карциногенен ефект кумулира с ефекта на хидрохлоротиазида и причинява повече и по-опасни ракови форми: меланом например. А и в тези си твърдения не се оказахме самотни.
Потенцира се на практика едновременното развитие на кератиноцитен и меланоцитен рак на кожата, както и рак на кожата в комбинация с други ракови форми. Показано и публикувано от нас многократно.
В момента под печат е и друго наше клинично наблюдение, което за първи път описва сравнително бързото развитие на кератоакантом след прием на ирбесартан/ хидрохлоротиазид. Младият колега Д-р Валери Малев преди няколко години откри подобни връзки в рамките на клиничното ежедневие и тези данни бяха официализирани: ТУК!
Още: Ново проучване подкрепя тезите на наш професор за риск от рак на кожата заради някои лекарства
