Когато при нас завършва поредният ден, в друга част на света той едва започва. И макар че днес живеем в условията на глобализация и приспособяваме много процеси под работното време на всички часови зони, нашата планета така или иначе е разделена на условни "днес" и "вчера".
Преди появата на часовете определянето на времето е било доста примитивен процес. Когато слънцето е било в зенита ("пладне") и се е насочвало право на юг, е било средата на деня. Денонощието се е отчитало между минаването на едното "пладне" и идването на следващото. Така са живеели хората и това ги е устройвало. Но с развитието и глобализацията на света станало необходимо по-точното определение на самото понятие "време".
За да се реши този глобален проблем, през 1900 година е била разработена концепция на часовите пояси, разделяща света на 24 различни часови зони. Това съответствало на глобалната система за определяне на местоположението по дължина и ширина, което позволявала да се определи с точност местополжението на Земята. Ширината се определяла спрямо екватора, но с дължината било по-трудно, тъй като трябвало да се избере начална точка.
Тъй като по това време Англия притежавала най-големия военноморски флот в света и повечето колонии, разпръснати по цялото земно кълбо, всички решили, че това е най-доброто място за отправна точка. Така се появил Гринуичкият (нулев) меридиан. Това помогнало да се стандартизират времето и мястото.
Но било необходимо също така да се прокара и линия на промяна на датата. Тъй като технически във всеки часови пояс настъпва полунощ и новият ден, трябвало да има определено място, където именно започва новият ден. Така се появила потребността на света от Интернационална линия за смяна на времето.
Линията на смяна на датите (така нареченият антимеридиан) е меридианът, намиращ се на 180° от Гринуичкия меридиан и е една от темите на Националната олимпиада по астрономия, в която става ясно, че когато пресичаме линията на смяна на датите от запад на изток, повтаряме една дата; когато я пресичаме от изток на запад, прескачаме една дата.
Така например, ако на 2 април се намираме на запад от линията на смяна на датите и я пресечем от запад на изток, то новият ден, който ще настъпи за нас след полунощ, ще бъде отново 2 април (повтаряме една дата). Ако на 1 април сме на изток от линията на смяна на датите и я пресечем от изток на запад, то новият ден, който ще настъпи за нас след полунощ, ще бъде 3 април (прескачаме една дата).
Отчитайки странната природа на датите от двете противоположни страни на линията, за да не се обърка никой, изборът на мястото на тази линия трябвало да бъде направен много внимателно. Именно затова тази линия преминава точно през сърцето на Тихия океан, по относително права линия, заобикаляйки сушата. Повечето от нейните кривини се дължат на месни предпочитания и търговски съображения, както и на простота. Би било странно, ако двете страни на един и същи град живеят в различни дни.
Линията на смяна на датите преминава между Диомидовите острови (на снимката горе).
