На някои видове на нашата планета им е провървяло повече, отколкото на други. Например лъвовете, вълците и акулите нямат естествени врагове, тоест хищници, които да ги преследват за храна. Но го има човека. Може ли в такъв случай да се смята, че ние се намираме на върха на хранителната верига?
От гледна точка на науката мястото на човека в хранителната верига не зависи от това, кой може „нас да ни яде“ или кой убиваме ние. Поради тази причина, ако се отчита това, с което се храним, то ние не се явяваме главните хищници.
В науката позицията на организма в хранителната верига се определя от неговото трофично ниво. Обикновено то се оценява по скала от 1 до 5. Растенията и другите „производители“, които получават енергията си от слънчевата светлина, са на първо ниво (1), а тревопасните животни са на второ ниво (2). Видовете на трето ниво (3) се хранят само с тревопасни животни, а видовете на четвърто ниво (4) се хранят само с месоядни животни от трето ниво. Видовете, които получават храна от множество трофични нива, като всеядни, се оценяват по средното трофично ниво на това, което ядат, плюс едно. Например животно, което яде точно 50% от растенията и 50% от тревопасните животни, ще бъде всеядно на ниво 2,5.
Въз основа на данни на ООН учените са успели да присвоят трофично ниво на всеки продукт, който човек яде. Установено е, че средно хората получават 80% от дневните си калории от растения и 20% от месо и риба, според проучване от 2013 г. Това ни поставя на трофично ниво от 2,21 (някъде между аншоата и прасетата). Но трофичните нива на хората варират в целия свят. В Бурунди (Африка) например растенията представляват 96,7% от местното потребление през 2009 г., което дава на населението трофично ниво от 2,04. Междувременно в Исландия, където менюто се състои от около 50% месо, трофичното ниво е 2,57.
Разбира се, в сравнение с аншоата и прасетата, хората представляват много по-голяма заплаха за другите животни. Някои учени твърдят, че човешкият натиск върху другите видове ни прави „суперхищници“. Например в проучване от 2015 г. изследователи от Университета на Виктория в Канада са сравнили дейността на ловци и рибари с реакциите на сухоземните и морските хищници. Те са открили, че хората убиват плячка до 14 пъти по-бързо от другите хищници. Но в природата хищникът убива заради храна, докато човекът…
В повечето случаи убиваме диви животни не за да ги ядем. Например основните причини за намаляване на популацията на лъвовете са загубата на средата на местообитание и срещите с хора, които не искат животните да заплашват тях или добитъка им.
