Учени от Каролинския институт (Швеция) и Университета в Шандун (Китай) проведоха две изследвания за ефекта на температурата върху растежа на туморите. Резултатите са публикувани в списание Nature.
Екипът сравнил показателите на растежа на тумора и преживяемостта при гризачи с различни видове рак, включително рак на дебелото черво, гърдата и панкреаса, когато са изложени на студ и топлина.
Изследователите установили, че при мишки, адаптирани към температура от четири градуса, туморът расте много по-бавно и такива животни живеят почти два пъти повече от опитните животни, които са поставени в условия на живот при температура от 30 градуса. За да разберат защо се случва това, учените анализирали специални маркери на клетъчните реакции в животинските тъкани и използвали тестове за визуализация за изучаване на метаболизма на глюкозата. Факт е, че раковите клетки обикновено се нуждаят от големи количества глюкоза и захар, за да растат.
Авторите на изследването стигнали до извода, че ниските температури предизвикват значително усвояване на глюкозата от така наречената кафява мастна тъкан или кафява мазнина – тя е отговорна за поддържането на топлина в организма. Следователно раковите клетки просто нямат достатъчно глюкоза, за да растат.
Когато от организма на мишка била отстранена кафявата мазнина, благотворният ефект от въздействието на студа върху тумора почти напълно се изравнил: туморът започнал да расте със същата скорост, както при мишките, живеещи в топли условия. Подобен ефект бил наблюдаван при животни, на които била давана напитка с високо съдържание на захар: ниските температури в този случай вече не успявали да възпрепятстват развитието на патологията.
Освен изследвания с мишки, учените са работили и с хора. За да направят това, те избрали шестима здрави доброволци и един пациент с рак, който бил подложен на химиотерапия. С помощта на позитронно-емисионна томография експертите установили значително количество кафява мазнина, активирана в областта на шията, гръбначния стълб и гърдите при здравите доброволци, облечени с тениски и шорти и пребивавали в стая с температура плюс 16 градуса в продължение на шест часа дневно в продължение на две седмици.
Пациентът с рак също носел леки дрехи и пребивавал в стая с температура 22 градуса в продължение на една седмица, а след това в стая с температура плюс 28 градуса. Впрочем последната температура обикновено се смята за най-удобната за повечето неактивни хора. Оказало се, че когато пациентът прекарва известно време в стая с по-ниска температура, усвояването на глюкозата от неговия тумор се забавяло, тъй като била „поглъщана“ от кафявата мазнина. Въз основа на това учените направили извод, че ниските температури могат да се превърнат в още един инструмент в борбата с онкологичните заболявания.
