Учен от Оксфордския университет смята, че правилата на поведение на масата, които са ни внушени от детството, всъщност само влошават възприемането на храната. Чарлз Спенс препоръчва да се храним с отворена уста и дори с пръсти, тъй като по този начин преживяването при хранене само ще се подобри, пише Daily Mail.
Смята се, че храненето с широко отворена уста и приемането на твърде големи парчета храна е неприемливо и грозно. Необходимо е да се спазват правилата на добрия тон, да се отхапват малки залъци и да се дъвчат със затворена уста. Но изследователят от Оксфордския университет смята, че това е абсолютно погрешно.
Чарлз Спенс от Оксфордския университет ръководи екип от изследователи, които изучават как нашият слух, зрение, осезание, вкус и обоняние влияят върху начина, по който възприемаме храната, която ядем. По този начин учените искат да научат повече за човешкия мозък и неговите функции.
"Яжте с широко отворена уста, вземайте най-големите парчета храна, които можете да дъвчете. Това ще помогне за освобождаването на повече летливи органични съединения от храната и ще подобри нейното възприемане", казва Спенс.
По думите на учения съединенията, които придават вкус на нашата храната, могат по-добре да достигнат до задната част на носа, когато се дъвчат с отворена уста, казва той. Благодарение на това се освобождават обонятелните сензорни неврони, които са пряко свързани с мозъка, а това засилва нашето възприемане на храната.
"Звуците също играят важна роля в този процес. Следователно човек може да получи повече удоволствие от храната, ако не се сдържа и хруска шумно чипсове, крекери и други хрупкави храни. Това важи и за ябълките. Дъвчете с отворена уста и шумете. Храната веднага става по-вкусна", казва Спенс.
Храненето с ръце също може да подобри възприятието ни за храната, казва ученият.
„Осезанието играе важна роля в процеса на хранене. Например ако вземете ябълка в ръката си, то вие усещате повърхността ѝ, можете да си представите колко е сочна и вкусна е тя и след това да отхапете първото парче и да изпитате незабравимо усещане. Същото се случва, когато вземете с ръце например картоф или парче торта“, казва Спенс.
По думите на учения, въпреки че правилата на етикета забраняват облизването на пръстите след хранене или загребването на вкусен крем с пръст от чинията, на тези забрани може да не се обръща внимание. В края на краищата благодарение на тези действия също се засилва сетивното удоволствие от храната.
Според друго изследване храната може да промени човешките гени. Следователно всяка храна, която човек консумира, може да има както положително, така и отрицателно въздействие не само върху нашето здраве, но и върху това как се развива нашият организъм.
Оказва се, че на практика храната, която ядем, "говори" с нашия геном - генетичният план, който определя как функционира организмът на клетъчно ниво. Връзката между храната и гените може да повлияе на човешкото здраве, физиология и дълголетие. Следователно това, което ядем, ни влияе повече, отколкото предполагаме, твърди Моника Дъс от Мичиганския университет, САЩ.
Храната, която ядем, е съставена от въглехидрати, протеини и мазнини. Освен това съдържа витамини и минерали. Тези съединения и продуктите на техния разпад могат да активират генетични превключватели, които се намират в генома, казва Дъс.
Тези генетични превключватели определят колко от продукта на определен ген ще бъде произведен. При хората страничните продукти на аминокиселината метионин, която се съдържа в изобилие в месото и рибата, влияят върху растежа и деленето на клетките. А витамин С играе важна роля в поддържането на нашето здраве и защитата на генома от увреждане. Също така помага за възстановяване на генома, ако това вече се е случило.
"Способността на хранителните вещества да променят потока генетична информация може да се предава от поколение на поколение. Изследванията показват, че при хората храненето на бабите и дядовците влияе върху активността на генетичните превключватели, както и върху риска от появата на заболявания и смъртност на техните внуци.
Но не само храната може да промени нашата генетична информация. Химичните вещества, които се съдържат в пластмасовите опаковки, в които се съхраняват хранителните продукти, също могат да направят това, казва Дъс. Например съединението бисфенол А може да повлияе на развитието, растежа и способността за продължаване на рода. Поне такива данни са получени при експерименти с животни.
"Учените едва наскоро започнаха да изучават връзката между храната и човешките гени. Все още не е известно как точно хранителните вещества влияят на генетичните превключватели и как храненето на миналите поколения засяга тяхното потомство", казва Дъс.
