Ние сме патологични лъжци. Така се проявява алтруистичната част на нашата личност и желанието околните да ни видят от най-добрата ни страна.
Подсъзнателно сме сигурни, че лъжците в края на краищата ги чака разплата, и ако не веднага, то след известно време ще ги застигне съдбата. Независимо от това ние постоянно лъжем: средно (според американски данни) 11 пъти седмично. А в разговор с нови познати – дори три пъти на 10 минути.
Обикновено това са съвсем невинни лъжи. Нещо преувеличаваме, друго премълчаваме, на косъм сме се отклонили от истината – това много ти отива; изобщо не си се променил; отлично свършена работа; всичко ми е окей; не съм видял, че си звънял; купих това на разпродажба; не съм докосвал това и нямам идея къде е то!
„Ние искаме да ни уважават и обичат. Когато оценката се окаже под заплаха, сме склонни да изкривяваме действителността, за да съответства на идеала. Това е една от основните причини, поради които лъжем. Не искаме да създаваме неудобства на околните. Желанието да бъдем честни отстъпва пред желанието да бъдем мили и възпитани – във всекидневния живот преобладава алтруистичната лъжа“, отбелязва Юстина Сажинска от Висшата школа по социална психология във Варшава.
Лъжата е начин за адаптация към обществения живот. Благодарение на нея ние облекчаваме всекидневното си съществуване и функционирането на социалните отношения. Но както твърди изследователят на този жизнен аспект – професорът от Масачузетския университет Робърт Фелдман, в малките лъжи се крие капан.
От леката лъжа по несъществени въпроси по-лесно се преминава към лъжа в сериозните неща. Изследване показало, че лъжем близките си по-рядко, но ако това се случи, то прибягваме към лъжа от доста по-голям „калибър“ и имаща по-сериозни последствия.
Полът на лъжата
Според резултатите от някои изследвания мъжете лъжат два пъти по-често от жените, според други – тази диспропорция не е толкова голяма. Двата пола еднакво лъжат на тема секс, за да не излизат извън рамките на стереотипите. В други жизнени сфери по-малко обръщаме внимание на прилагането на обществените норми.
Мъжете се стараят да правят впечатление на истински мачо, с голям опит с многобройни партньорки, а жените намаляват реалния брой на бившите си сексуални партньори. Независимо от настъпилите в обществото изменения сексуалността изглежда една от сферите, където хората всъщност преживяват по въпроса дали отговарят на критериите на типичния мъж и типичната жена.
Такъв извод следва от работата на психолога Тери Фишер, който се допитал до 300 студенти от университета на Охайо и проверявал правдивостта на отговорите с детектор на лъжата.
Жените решително осъждат лъжата, но не изпитват по-силен дискомфорт от собствените си лъжи. Този извод следва от изследване, което провел преди около десет години Бърнард Уитли в различни училища.
„Ние оценяваме различно собствената и чуждата лъжа и разбира се, се отнасяме по-критично към околните, отколкото към самите себе си. По-лесно ни е да си намерим оправдание – това изискваше ситуацията, обикновено съм честен, но този път така трябваше. В случая с другите хора тази информация ни е недостъпна, затова ние им даваме по-строга оценка. С лекота приемаме уговорките, че той лъже, защото има тази лоша черта на характера, той е нечестен, защото иска да ни измами, той просто е лош човек“, обяснява Сажинска.
Каквото посееш
Ние не сме програмирани за лъжи, но постепенно се учим на тях. В детството си сме невероятно искрени. Но с времето това преминава – моделира ни нашият опит, който ни учи, че искреността не е най-успешната жизнена стратегия, а също нашите родители.
Възрастните казват на децата, че да се лъже, е лошо, но самите те лъжат в стремежа си да постигнат необходимото им поведение (бързо си дояждай и отивай да спиш, иначе Дядо Коледа няма да ти донесе подарък – аргумент, с който често се злоупотребява на Рождество).
Психолозите казват, че сме започнали да лъжем по-често – това се подпомага от функционирането онлайн. Говорейки по телефона, лъжем по-лесно, отколкото при личен контакт. Използвайки електронната поща, по-често се разминаваме с истината, отколкото когато пишем на лист хартия, доказва в изследвания Тери Курцберг от университета Рутгерс.
Имейлът е най-малко личен начин за общуване. Той може да се изтрие с едно движение на ръката и затова чувстваме повече отговорност за написаните слова, а едновременно виждаме в него повече анонимност и свобода от моралните стандарти, отколкото при обикновен контакт. При електронната кореспонденция с чувството за вина намалява и отговорността за последствията от нарушаването на обществените норми.
Имейлът е станал разпространена форма на общуване в работата преди около 20 години. Различни форми на отчетност – данъчни декларации, завършващи един или друг проект документи, оценка от студентски изпити са се преместили сега в интернет. „Електронната комуникация е лишена от невербална информация за това, че ни мамят, създава поле за невярна интерпретация“, предупреждава Люба Белкин, колега на Курцберг.
Удобният случай поражда лъжа – в проведен от нея експеримент с участието на 69 студенти 92% от участниците, които изпълнили задачата онлайн, манипулирали резултатите. Тези, които пишели на хартия, лъжели два пъти по-рядко.
Моралното утро
Нашата правдивост намалява с напредване на деня – колкото по-близо сме до вечерта, толкова повече лъжем. Психологът Мериъм Коучаги от Харвардския университет е провела един и същи експеримент сутринта и в следобедните часове. Участниците гледали на монитор различни модели от точки и трябвало да посочат от коя страна те са повече (отляво или отдясно).
Парична награда се давала не за верен отговор, а за посочване на вярната страна на монитора. Доста по-изгодно било да се „виждат“ точките вдясно, защото за това плащали 10 пъти повече. В първата половина на деня доброволците по-често казвали истината, отколкото във втората. Учените нарекли тази закономерност ефект на моралното утро.
Свързаният с измамата дискомфорт по-силно се усеща сутрин, отколкото вечер – това е резултат от намаляването на самоконтрола поради умора от активността през деня. Самоконтролът отслабва дори изпълнението на обичайните служебни задължения, обобщава Мериъм Коучаги.
Както е лесно да се досетим, лъжата се опростява от финансовите стимули. Дори едната мисъл за пари „разлага“ хората, които смятат моралното поведение за важна ценност.
Франческа Гино от Харвардската бизнес школа и Кейси Могилнър от бизнес школата в Уортън са доказали това в серия любопитни опити. Една част от участниците в експеримента била стимулирана към размисли за пари, друга – за неутрални теми. Ефектът не закъснял: 90% от тези, които мечтаели колко бързо да забогатеят, фалшифицирали резултатите от задачата. В групата, която не мислела за пари, нечестните се оказали 66%.
Поведението се меняло, когато доброволците се потапяли в медитативно настроение и мислели за хода на времето. В такива условия лъжели само 42%.
„Стимулите активираха определено поведение. Тези, които размишляваха за пари, възприемаха експеримента предметно – те мислеха за очакващото ги възнаграждение и за получаването му коригираха своите действия. Във втората група трябваше да се съсредоточат върху собствения си образ като морален и честен човек“, обяснява Юстина Сажинска.
Изследванията на Шаул Шалва от Амстердамския университет показали още нещо: ако действаме практически инстинктивно, прибързано, ние по-лесно нарушаваме етичните принципи и лъжем. Ако имаме миг за размисъл, по-рядко намираме рационално оправдание на лъжата и по-често казваме истината.
Лъжата не боли
Ежедневните големи и малки лъжи могат да доставят удоволствие на някои хора, дори ако от това не следва пряка изгода. При едно условие: ако измамникът не бъде хванат в лъжа, а действията му не нанасят вреда на никого.
В изследване, в което участвали над 1000 души на възраст 20-30 години от Великобритания и САЩ (половината – мъже), тези, които лъжели при тестовете и задачите, признали по-късно, че са изпитали силни емоции и дори удоволствие. Тези, които честно изпълнявали задачите, не получили такъв „адреналин“.
„Това е емоционалната награда за нечестността. Такава реакция увеличава вероятността от повтаряне на лъжата“, коментира резултатите от изследването Никол Руди от Вашингтонския университет.
Откъде идва тази възбуда? От самодоволството, от усещането за собствено превъзходство? Една американска компания, за да се защити от дребни мошеници, написала на своя сайт: „Нашата система може да се измами дори от маймуна.“ За съжаление не става ясно дали този трик работи.
Вероятно си струва да се вложат усилия и съзнателно да се намали лъжата. Това може да е полезно – по-малко лъжа, по-добро здраве. Въпросното твърдение също е потвърдено от науката. Достатъчни са 10 седмици тренинг по въздържание от малки и големи лъжи, за да се почувства човек по-весел, по-енергичен, по-рядко да страда от главоболие и по-рядко да боледува.
При оздравяващия лъжец се подобряват отношенията с близките, помага му вече самото осъзнаване, че може честно да каже причините за закъснението или забавянето на сроковете в работата. Какво облекчение настъпва, когато не е необходимо да преувеличаваш или украсяваш направеното.
