Швейцарски учени разбраха защо някои животни избягват болните си събратя, съобщи сп. "Сианс е авнир". Социалните животни намират редица предимства в колективния начин на живот. Близките им контакти все пак ги излагат на повишен риск от предаване на болести. Установено е, че някои видове омари избягват събратята си, които са заразени с вируси, а женските екземпляри от някои видове птици пренебрегват мъжките, които пренасят паразити. Колкото до гризачите, специфични сигнали от болните екземпляри карат събратята им в добро здраве да ги избягват. Екип под ръководството на Иван Родригес от Женевския университет се заел с изследване на това поведение. За целта сравнил поведението на мишки с това на техни посестрими, които са в добро здраве или болни.
Резултатите показали, че система, наречена вомероназална и специализирана в откриване на феромони, е с ключова роля за тази реакция, свързана с избягване на болния екземпляр. "Животните в добро здраве избягваха както събратята си, заразени с вирус на хепатита, така и представителите на вида, които по изкуствен път са били накарани да се разболеят", заяви съавторката на изследването Мадлена Боала.
Бозайниците откриват молекули в заобикалящата ги среда посредством обонянието си, което включва обонятелна луковица и обонятелен епител, и вомероназалната си система. Тя регулира вроденото социално поведение чрез феромоните, които улавя с помощта на своеобразен сензор, който се намира във вътрешната част на носа и се нарича вомероназален орган. За да определят кои мрежи неврони са замесени в това поведение, учените модифицирали генетично вомероназалния орган у мишки. Това довело до драстични промени - гризачите вече нямали предпочитание към събратята си в добро здраве.
"Идентифицирахме невронната система, която позволява на гризачите да разпознаят болните си събратя и да ги избягват", поясни Родригес. А защо един човешки индивид е привлечен от друг? Въпросът за съществуването на човешки феромони и идентифицирането им в момента е дебатиран от учените. "Засега няма никакви доказателства, че човекът отделя феромони - увери невробиологът Оливие Рампен от Френския национален институт за агрономически изследвания. - Единственото подозрение в тази насока е свързано с молекула, която се отделя от подмишницата на жени и въздейства върху менструалния цикъл на други жени. Въпросната молекула обаче все още не е идентифицирана."
Резултатите от изследването са публикувани в Current Biology.
